Онлайн Детство
Онлайн Детство


Когато аз бях малък дори не знаех че има мобилни телефони.Цял ден играехме с приятели навън от сутрин до вечер.Ходехме за риба,ловяхме жаби,бубулечки и др. Играехме на криеница,на гоненка,на стражари и апаши.Най много обичах да правя къщички на дърво за да шпионирам съседите.Нямаше дърво на което да няма къщичка.Ходехме на пикници и си правехме „бази” в гората.Днес нещата са коренно различни.От една страна е нормално годините са други всичко е
по-различно,но това не мисля че е причина.Забелязвам че много родители предпочитат да дадът на децата си телефон за да не ги занимават така децата свикват с телефоните и после много трудно можеш да ги отделиш от тях. Все по  често виждам по кафета,ресторанти и т.н. групи от деца, а дори и възрастни които са забили в телефоните и не сисе говорят по между си.Толкова ли не могат да се отделят от виртуалния свят за няколко часа и да поживеят
малко в реалния.Повечето от новото поколение дори не могат да се изказват правилно или просто не им се говори защото е по-лесно да го напишеш в фейсбук.Мисля че ако това продължава скоро ще има неизлечим вирус на име „интернет”