Все още го обичам..


  За първи път го видях във влака,той беше бдж работник, аз пътувах с майката на тогавашното си гадже( тя също беше към бдж), от тяхното село до града.  Може би на повечето ви е известно,че бдж работниците пътуват безплатно, та майката на тогавашното гадже качи и мен без билет, все още помня усмивката му когато мина за билет, аз разбира се потънах в земята от срам,че нямах, но това си е тяхна практика. Та стигнахме, там където бяхме
тръгнали(на пазар за подарък послучай завършването), слезнахме от влака и тръгнахме по задачи, Той по свой!
      Правихме каквото правихме и решихме да изпием по едно кафе,не щеш ли Той там със свой приятел, не помня вече за какво,но ми се наложи да мина покрай него (май за да платя сметката), помня думите му: "Трябва да ме черпиш кафе", аз се изчервих още повече, нито ума, нито дума, не го отразих, но някак се
настани в сърцето ми.
     Мина бала, кандидат студентски изпити,приеха ме, записах се, но все още бях с момчето от 12 клас! Живеех на квартира в града ,в който учех,приятеля в селото си, виждахме се събота и неделя. 
      Един ден бях тръгнала при гаджето,с намерението сутринта рано да се върна обратно за лекции, и тогава отново го видях, вратата заяде и не можах да отворя, развиках се за помощ и хоп, тази усмивка... Отвори ми слезнах, но от тогава (и сега понякога) се настани в мислите ми! Случайно му намерих фейсбука, започнахме да пишем и след месец-два се сгаджосахме! След края на първи курс аз се върнах за през лятото на село, и това да се виждаме не беше ОК, баща ми не го удобряваше заради разликата в годините (11години). Аз не се отказах, края на юли (3-4месеца след като се сгаджосахме) заживяхме заедно у тях! 
     Намерих си работа седмица след, като отидох и така започнах да го упознавам... Показа ревността си( счупи ми телефона понеже съм влизала във фейса) , пиеше доста, преглъщах всичко, любов!
    Две години след това, го хванах в изневяра( през тези две години ми е идвало хиляди пъти да си тръгна,но... любов, търпях), тръгнах си, но докато стигнахме до селото ми,размислих и си мислех,че ще мога да му простя,върнахме се(денят беше 14.02.)! Опитах да му простя,но разговорите,които открих ,че е водил с дадената жена( омъжена с дете) изплуваха в съзнанието ми.... 
    Юли същата година започнах работа в хранителен магазин за през лятото, там срещнах сегашния си мъж(дистрибутор). В началото не го отразявах изобщо,канеше ме на срещи,вечери с цветя и свещи, но това не ме впечатляваше( любов), докато един ден ТОЙ не ме ядоса нещо и излязох с дистрибутора( мъжа ми,бащата на детето ми). Започнахме да се виждаме,като той знаеше всичко, разказах му от "а" до "я", тогава той ми каза,че ще бъда негова жена( смеех се наум, защото намерението ми беше отмъщение за изневярата).
     Виждахме се дълго време(от ноември 2016..), но аз не напуснах приятеля си въпреки,че на моменти исках(имах чувството че го мразя), докато не се скарахме и аз не отидох на село за да обмисля нещата! Обаче там се виждах с другото момче и забременях(май месец стана), и така изгубих Любовта, защото бях неспособна да простя!( е сега любовта на живота ми е детето ми)
     Обичах го, обичам го, и ще продължа да го обичам, въпреки че никога повече няма да се видим... Изгубихме се заради моята неспособност да простя....
   Прощавайте,понякога това е най-правилното решение!