Отиде си от този свят едно момиче...
Отиде си от този свят едно момиче...


Ще започна с това,че няма да използвам имена и дати.... Преди известно време от този свят си отиде по толкова жесток и нечестен начин едно момиче. Беше брутално убита,без вина,без да предизвиква по какъвто и да било начин убиецът си. Бях потресена,бях доста притеснена и се замислих основно за две неща в тази ситуация. Как ще живее семейството й от тук на татък,как ще расте детето й без нея,какво ще му обяснят близките когато попита не толкова по
детски. Този белег върху всички ще бъде за цял живот и няма да мине никога. 
Хиляди хора по инерция пожелаха да почива в мир.Как?! Как да намери тази душа мир,при положение че бе отнета по толкова нечестен начин....Кой е дал живот, за да има право да го отнема.....
Второто нещо,което ме вцепени беше факта че всеки си плюе в пазвата и казва "дано не се случи на мен". Неоспорим факт е обаче, че тези неща се случват все по-често
и вероятността да ни подминат става все по-малка.... Трябва ли да ни е страх да вървим в тъмното или пък сами,трябва ли да ни е страх за децата ни когато играят на площадката с връстниците си.... По принцип не,но реалността е друга....за жалост....
Обществото улисано в ежедневните проблеми,изразяващи се в повечето случаи в битовизми някак се научи бързо да забравя и малко се получава "всяко чудо за 3 дни". И точно защото всичко е на бързи обороти,не ни остава нищо друго освен да си кажем "дано не се случи на мен" 
Благодаря за отделеното време да прочетете тези редове.
И един човек да съм накарала да се замисли над тези редове,значи си е заслужавало това че съм ги написала!