Малкото пораснало момиче
Малкото пораснало момиче


Кога ли минаха славните години , когато беше тя дете , малкото момиченце на мама и на тате .Кога ли за ръка държеше ме , да се научи за проходи тя. Безсъние ни нощи сладки , как ми липсват те сега . Първите и думи следки , винаги ще помним , как плачеше от вечер до зори. Колко бързо от летя  до де се завъртя нашето момиченце , голяма тя порастна.  Поема  по свое път ,мечтите да си преследва тя  , и вече далече от дома . Там в
чуждия град тя отиде , където няма никой тя , мечтите да си сбъдва. Нека спомена до топли за нашето малко момиченце , сякаш вчера бе когато се роди,кога ли беше то. Как времето лети , де да можех да го върна и до мене да е тя и за ръка да я държа. Но това е за добро си знаем ние , нека тя да е щастлива то и ние ще сме щастливи. Ние винаги ще сме до ния , за всичко нии  ще помогнем. Всички ще минат през това което е най-тежкото за един
родител, да гледа как малкото му пораснало дете от дома се отдалечава, как ни маха със ръка , с насълзени нии  очи , усмихваш се и махаш. Това е предан  от живота , в който има и тъга , тя скоро пак ще дойда в бащината къща , майка татко да прегърне. Тя ще бъде пак дете , пак малкото момиченцето на татко и на мама , колкото и да порастна , където и да  отиде гя ,тя винаги ще си остане нашето дете.