Времето е в нас и ние сме във времето...
Времето е в нас и ние сме във времето...


„Времето е в нас и ние сме във времето…”
Васил Левски

Тик-так… тик-так… Чуваме ударите на сърцето си, отброяващи отредените ни от съдбата секунди живот. Времето е в нас, усещаме го всяка секунда, цял живот. При всеки спомен ние се връщаме в миналото, а всяка мечта ни отвежда в бъдещето. А онова, до което се докосваме постоянно, е неспирното течащо настояще. „Panta rei”. Всичко тече, всичко се изменя
непрекъснато, а отражението на тази промяна е у самите нас. Времето е в нас, то е част от нас, онази част, която ни помага да се ориентираме във Вселената. Не случайно нейното основно измерение е пространство-времето. Да знаем къде сме, кога сме и дали изобщо сме? Да бъдем, това е състояние на пръв поглед константно, но в дълбочина- неспирно изменящо се. Днес сме едни, утре- други. Всичко, което преживяваме, белязва жизнения ни път и душата ни.
Времето е в нас-разглеждайки старите албуми, ние го усещаме. Виждаме промяната, която то е донесло със себе си. Времето е неизбежно. Всички ние сме се родили, растем, създаваме поколение, остаряваме и накрая умираме. Едва когато напуснем познатия ни свят, времето престава да има значение. Може би ние не изпадаме в нищото, може би душата ни оставя следа някъде във вечността, където всичко е постоянно, нищо не се изменя, нищо не се появява и нищо не изчезва. Но никой не се е завърнал от тайнствения свят на мъртвите, за да потвърди или опровергае хилядите хипотези. 
Докато сме живи, времето е непрестанно наш спътник, верен другар,  като сянката ни. Дори самата сянка е свързана с времето-тя се измества в зависимост от местоположението на слънцето в съответния час. Но не винаги всичко е „въпрос на време”. Използваме този израз за събития, които са сигурни в бъдещето, които ще се случат със или без наше съдействие. Но това не е точно така. Небезизвестен е така нареченият „Ефект на пеперудата”, който гласи: „Когато в дъждовните гори на Амазония една пеперуда размаха крилца - тя предизвиква ураган в Мексико". Всяка, било то и най-минималната промяна в началните условия на протичащо събитие, води до непредсказуеми огромни промени в крайния резултат. 
Ние сме във времето, ние живеем в него, оставяме отпечатък през годините в хронологичния лъч на събитията. Фактът, кога сме се родили, в кои векове сме живели, е с основно значение за начина, по който ще протече живота ни, за хората, които ще бъдем. Прочутата мисъл на Левски в цялостния си вариант гласи: „Времето е в нас и ние сме във времето. То нас обръща и ние него обръщаме.” Може би съществува съдба, една-единствена, отредена на човека. А може би бъдещето зависи от решенията, които взимаме, може би дадено събитие може да се развие по много различни начини, зависещи от отговорите, които ни дава съзнанието.
Подобни въпроси са били задавани в миналото, задават се днес и ще продължава да се търси отговора им в бъдеще. Те са във времето. Но и времето е в тях… Дали ще намерим еднозначен отговор, дали хипотезите ще се превърнат в теории, дали някога ще разберем изцяло същността на песъчинките, падащи през пясъчния часовник? Само времето ще покаже…