Поетично
Поетично


Коварната съдба минава 
И белези навсякъде оставя,
живяла си живот прекрасен 
а в миг превръща го в ужасен .

И винаги мечтала за живот 
прекрасен като в приказка от хиляда и една нощ,
отново разочерованието идва 
и бавно си престъпва 
да смачка с лекота това което си създала за което си мечтала .

За това не
бягай пред нея
хвани я бавно и я дръж ,
за да не скочи да те смачка изведнъж 
За същата съдба говоря 
която смятам да отровя 
семейството ми нападна
За това е толкова коварна ! 

Седите си във вас и изведнъж в тъмната нощ повлияни от емиция думите макар и не поет идват в главата ви и какво да направите напишете ги излейте ги на лист хартия
понеже не винаги могат да се изрекът или да се кажат в очите !  
Не винаги има на кой да споделиш не винаги има кой да те изслуша така изливаш част от себе си не го държиш в сърцето си така се освобождаваш от черните мисли и става малко по леко ! Макар и да не можеш да пишеш в рими понякога се получава като стих макар и да не знаеш да използваш препинателни знаци пак е по искрено и по истинско от това да го споделиш на някой който би те гледал с празен поглед и не би поел това което кажеш ! Не трудно да кажеш тежи ми или неуспях или не мога ! Дали е римувано дали е прекрасно не е важно важно е да идва от сърцето да е искрено да го мислиш и да го напишеш дори и след това да скъсаш листа да го изгориш или да го хвърлиш в коша ! Говорете пишете освободете се от черните мисли и изживяеания не тъете злоба и мрак в себе си така деня ще е по слънчев по усмихнат