ЮЛСКА СЪБОТА


false false EN-US X-NONE X-NONE

Събота вечер – купони, гости, ресторанти, развлечения, нали? С това я свързват повечето хора. Но за мен беше различна. Аз се върнах във времето. Почти. Не се смейте. Изживяването беше същото.
В гаража от години стои стар велосипед. Преди месец съпругът ми го изчисти, поправи и то блесна като ново, с преливащите се цветове от розово-цикламено към електриково синьо, прекрасно беше навремето, сега стана просто красиво.

След вечеря ми предложи да го покарам. Замислих се за секунди, от години не съм карала. Но пък какво толкова да му мисля си казах, това не се забравя. В детството си не слизах от велосипеда, защо сега да не мога. Освен това направиха широки и гладки вело-алеи, оградени от двете си страни с трева и дървета, двулентови и безопасни. И така, с малко страх се качих, но за секунди сякаш забравих, че са минали години, че вече не съм онова разчорлено от вятъра дете, че съм улегнала жена.. Изминалите години се стопиха и аз се понесох с юлския вятър. Само чух гласа на съпруга ми „Ей, чакай, по-бавно, къде така се хукна?”, но той бързо остана назад и хладния, сладък въздух, ухаещ на зелени треви го погълна. Пред мен беше само черната асвалтова алея, около мен зелената трева, а над мен свечеряващото се небе, с малки бели облаци. Разминах се с група момчета, които ми звъннаха за поздрав със звънците си и се обърнаха да изгледат моят красив ветеран велосипед. Помахах им с ръка и прелетях.

Беше великолепно!

Беше незабравимо!

Колко малко ни трябва понякога, за да се почувстваме добре! И това малко не струва нищо. Просто едно старо колело, един път и вятър в косите ни!