Уважението едни към други


Наскоро моят съпруг се чу с негов бивш колега и приятел. Разговорът им бе съсредоточен в това, че те ще правят кръщене на детето си и ни канят. Но най- интересното беше, че приятеля му наблегна на това че те са ни уважили и са присъствали на кръщенето на нашето дете и сега ние трябва да върнем жеста. 'Аз дойдох, сега и ти трябва' ( не го разбирам това нещо ). Нямаме нищо против да отидем на кръщенето на детенцето и ще го направим (  обичаме
такива събития, а и в случая важното е детето ), но начина по който го обясни беше супер грозно и арогантно. Едва ли не по тази логика, ако те не са били на кръщенето на детето ни и ние не е задължително да ходим на тяхното. Или казано по - просто: танто за танто. На днешно време доста хора разсъждават така. Малко след като ни се роди дъщеричката, бяхме поканени на бал на близък мой роднина, но по ред причини и най - вече че детето ни беше
много мъничко да го водим по такива мероприятия, отказахме поканата. Година по късно когато ние поканихме семейството на кръщенето на детето ни, те не дойдоха толкова хора колкото бяха казали и накрая излязоха с извинението, че ние не сме ходили и те сега не са длъжни. Останах доста озадачена и разочарована. Все едно ние никой не задължаваме да ни уважи, но след като си казал че ще присъстваш мисля че е редно да го изпълниш. Сигурна съм че доста хора са забелязали това в манталитета на българина и поне веднъж се е сблъсквал с такава ситуация.