Котешки истории
Котешки истории


Тези от вас, които обичат котките ще може би ще харесат историята ми, а останалата част няма, защото има много хора, които не обичат котките. Както гласи една поговорка " РАЗНИ ХОРА, РАЗНИ ИДЕАЛИ".
Та, ето я и моята котешка история:

От както се помня в живота ми винаги е присъствала тя КОТКАТА, която никога не е била породиста и това не е било от значение за мен, защото дори и улични превъзходни те винаги са били
красиви..
На по късен етап от живота ми съжителствах с мъж, който също имаше котка, беше рижава и си я кръстих Рижко, тя спеше винаги до мен на моята възглавница. От време на време си ме нападаше, както и аз нея :D.
Мина се немина време, пътищата ни се разделиха и аз се изнесах, после разбрах, че котката дълго време ме е търсила.
Не след дълго време срещнах човека, който стана баща на детето ми, той също като мен е
от малък със котки. Виде ли изоставена котка я прибира.
Помня как ми донесе 4 малки непрогледнали котенка аз спях а той каза: " Ела дя видиш, какво съм ти донесъл"
Бяха скупченки едно във друго.
Приех ги насърце и започнах да си ги гледам, имаха ме за майка им. Бях свикнала да ги храня под час. Топлех им магазинско прясно мляко, в което слагах по един жълтък, къпех си ги.. И така докато пораснаха, след това минаха на салам :D.
Сега вече са големи дебели котки. След тях намерихме една, която също беше изоставена или изгубена, беше се сгушила на мястото на една тухла в стената на оградата. Изгледахме и нея, тя обаче е котка със свръх характер, дава да я пипа единствено мъжа ми, нищо, че аз я изгледах. Наричам я " Моята котка от ада", ръмжи, хъска, не дава да я пипнеш. Тя е женска и на година се коти по 3 пъти и на всяко раждане ги ражда по 6 малки. Интересното е , че дава сама на една котка. Абе котки да искаш. А, забраних да кажа,че родителите на мъжа ми също имат по дистина котки.
Ива още какво да кажа, но ще стана доста, затова ще спра дотук.
Надявам се историята ми да се хареса на повечето от вас :)