Живота - смяна на сезони
Живота - смяна на сезони


В една прекрасна утрин , съвсем в началото на пролетта , аз гледам към едно дърво и мисля си - животът ни е смяна на сезони.Това дърво е зимата преборило - ипълчено пред най- тежки бури и тежащи снегове.И ние, като него в бурите сме гънали снаги,и под тежестите на несгодите сме се прегъвали,но пак изправяли, за да продължим напред. Сега по клоните му тук- таме от миналото са останали листа.Не много , но нима човек без спомени човек е? И после
идва пролетта, изпълва се дървото с пъпки и те превръщат се в листа красиви. Така и ние изпълваме живота си с мечти за ново и в мислите струи ни красота. Тез малки пъпки разцъвтяват за да се превърнат в сбъдната съдба. През лятото дървото бори се , с летни бури , с ярка жар. И ние като него борим се да не загубим клон в бурята и да не изсъхне някоя мечта.Дъждецът летен ни пречиства и влива в корените ни живот.И ето есента пристига - задухват
силни ветрове.От клоните листата се откъсват и литват някъде ........ Така е с есента в живота - децата ни отделят се от нас. Едни отлитат на далеко, а други близко са , но пак не са до нас.А зимата е тежка.Скрити под дебелите кадели на снега , ний топлим спомени / дървото клони/ и чакаме да дойде пролетта. През зимата ний често губим от себе си частица , две. Но те отиват на небето и чрез звездите огряват нашето сърце.
В едно прекрасно утро - съвсем в началото на пролетта аз гледам към едно дърво и мисля си - животът ми е смяна на сезони.През зимата изгубих себе си , дано намеря се през пролетта.
Аз моля Вас - и вие помислете възможно ли е вечно лято. Не? А само пролет , само зима ...... 
Уви ! Животът ни като сезони сменя се - тъгата с радост се редува. Студът в душата се разтапя ,изместен от любовен плам.Любими хора си отиват - но идват нови / не винаги са по добри/.За мен живота смяна на сезони е - такъв е моя - на Вас желая топлина!