Паранормално


    Тук ще споделя реални случки разказани от "Мами с чуство за хумор".
   Имам доста, но с дъщеря ми са най - пресни...тя е дълго чакано бебе...8 години....последните две бях психясала, че не мога да забременея...на 26.10.2015г. Почина свекъра ми, към когото бях ужасно привързана....на 25.02.2016г разбрахме, че съм бременна....с термин 26.10.2016г...родих дъщеря си през доста перипети на 15.10.2016г...от бебе
се взираше и много се смееше, закачаше се в нищото....Днес вече тя говори, много....още има такива моменти, хващали сме я да разказва....на въпроса " Леа на кого говориш?", онзи ден за пореден път ми каза "Оф бе мамо, ето го дядо, престани ...""Леа няма никой", при което тя невинно вдига рамене и ми отговори "Ми тръгна си" и след две минути тича в коридора, аз след нея и я виждам как маха и праща целувки "Чао деди"....доста такива ситуации ми е
поднасяла...

    И аз имам две истории от преди години първата е когато живех с баща ми вратите се отваряха и затваряха през деня а нямаше отворени прозорци! Нито течение слагах неща на разни места и ги намерих на дриги. А аз и баща ми не бяхме ги местили. Телевизията се пускаше и гасеше сама усещах чуждо присъствие и бях сигурна че имаме полтаргайс. Никога няма да забравя като се събраха прекалено много страни случки и аз реших да кажа на баща ми за тях една вечер докато гледахме телевизия. И аз му разказвам а той ми казва стига това са глупости внушаваш си... сигорно са спирали тока за малко през деня и за това е спрял телевизора и лампите. И аз му казвам не е тъка не съм ги пускала, за да светнат после и все едно някой ги пуска и гаси от копчето. И той не това са глупости. И както си гледаме телевизия на тъмно  лампата премигва и копчето щтраква съвсем само и се включва едната лампа. После щтраква другото и дригите две също, след това първата се изключва. Никога няма да забравя физиономията на баща ми който се изплаши, но седеше като вдървен и само ме гледаше. И за да си обясни нещо сам на себе си ми казва ключа на лампите сигорно се е 
развалил да само това ще да е . И тъман се успокой, че сигорно има някаква повреда и телевизора спря и след малко се включи сам. И той се обръща към мен и ми казва ти беше нали ти го изключи и се базикаш  с мен. И аз му казвам не съм аз мислех че си ти. И в този момент виждаме дистанционното на масата далеч от нас. И аз му казвам виждаш ли за какво ти говоря?! А той скочи да проверява дали има ток и да видел бушоните и само ми каза спри да говориш.След около месец страните случки престанаха. А другата история беше когато живех с майка ми те са разведени. Аз си мия зъбите и я чувам да вика пусни ме в стаята си защо си заключила вратата а аз и казвам провиквайки се не съм аз съм в банята мия си зъбите. Но значи в стаята има някой. Успява да отвори стаята и вижда че няма никой, но зад вратата някой е подпрял тежко малко шкавче което седеше до вратата. Отивам и виждам килима набрах от шкафа където е бутала майка ми вратата и е провлачила шкафа и килима, а вътре няма никой това става за период от 5 мин. Най много. И почнахме да търсим някой, но не намерихме никой. Помислихме че може да е бил крадец. Майка беше много изплашена и в шок. Така че духове, полтагайси абе има нещо съществува според мен.... Никога няма да забравя тези случки!!!

   Преди да забременея с дъщеря ми ми намериха доста диагнози за които и не подозирах,но като цяло ми казаха ,че не мога да имам деца или ще е почти невъзможно да забременея и някак си бях много притеснена,но ме крепеше надеждата да си направим инвитро, защото много искахме дете . И си спомням как си лягам вечерта на 15 август 2016 година и заспивам и в съня си виждам едно малко бебе(момиченце),което плаче много силно и до него една жена с черна кърпа на главата и дълга черна рокля и я попитах дали мога да гушна бебето,защото си помислих,че е нейно и тя ми разреши. Гушнах  силно момиченцето и тази жена ме попита дали искам такова здраво момиченце,след което аз се разплаках и и казах в съня си ,че много искам,но не мога да имам деца и тя ме прегърна и каза много скоро ще имаш и се събудих . И наистина август съм забременяла и родих момиченце,но през цялата бременност ме плашеха лекарите,че ще родя преждевременно,че може да не задържа плода ,но аз успях и родих нормално,а и това не можех уж и то точно на термина.

   Майка ми е имала много случки, но ще разкажа най-странната за мен ... преди години били в Германия, родителите ми с брат ми, двете ми сестри и още 2 семейства .. тогава те наели 3 стай една до друга с тераси. Баща ми тогава се е разболял ..имал пневмония и го приели в болница.. на същата вечер когато вече откорали баща ми .. майка ми с децата и останалите се прибрали по стайте си изморении..навън времето било съвсем нормално нито ветровито нито нищо. И така Всички заспали  и тя вече се унасяла .. и по едно време започнала да чува на баща ми гласа.. как й вика по име.. нежно и бавно и чукал на вратата 3 пъти, а той никога НЕ й говори така! Събудила се тя и си е помислила, че е избягал от болницата, но решила да не обръща внимание. И след още малко навън започнало да се чуват страшни викове сякаш убиват много хора и ги измъчват .. тя излезнала на терасата уплашена и едновременно с нея и другите семейства, а там нямало абсолютно никого .. било мъртва тишина..чували са се само щурците .. погледнали са се те и са онемели не знаели какво е станало.. на следващият ден са се испарили от там! От познати разбряли, че там е бил убитият народ от Хитлер! Може да ви прозвучи смешно, но много хора са преживели абсолютно същата случка и вярват, че там са покойните души на убитите,измъчвани хора!

   И аз да разкажа една от много. Преди две години с ММ се преместихме в апартамента на дядо му, който е починал преди 10тина години. Аз не го познавах човека, но всички казват, че е бил много добър. Та седиме с ММ и разопаковаме багажа (бяхме само двамата, децата бяха при баба им), почваме да спорим за нещо и аз му казвам да отива в другата стая защото много ме ядосва. Разопаковам си аз в кухнята и вече час не си говорим с моя, гледам на земята един кашон, пълен с нови тенджери, тигани и тави и знам, че някога са били подарък на дядо му и реших, че искам да ги ползвам. Почвам да ги вадя и усещам как някой ме хваща за рамото, мисля си.... Ееее най - накрая да дойде ММ и иска да ми се извини, обръщам се и там няма никой, направо изтръпнах. Същата вечер, ние сме оправили багажа, наредлили, подредили, децата вече са си в къщи и каката която тогава беше на 3 и половина слага салфетки на масата, обръщам се и гледам тя сложила 5 салфетки, питам  я за кой е 5тата салфеткта и тя казва за дядо Иван (починалия дядо), отивам при ММ и го питам дали някога е говорил на Никол за дядо Иван, но той отрича. Обадих се на свекърва ми, но и тя казва, че не и е говорила за него, отидох при Никол и я попитах от къде знае кой е дядо Иван и тя казва... Е не го ли виждаш, седи на стола.... Казвам ви момичета, цяла седмица не спах след тази случка.

    Хора сетих се още нещо.  Майка ми преди да ме роди е чакала друго бебе, но в 6-я месец прави аборт. След това докторите са й казвали, че няма да има повече деца. Обаче точно по това време баща ми сънува сън как му се явява Света Богородица на прозореца в кухнята й му казва "Ти ще имаш момиченце и трябва да я кръстиш на мен"...