Случайна среща


Всичко започна съвсем случайно, една вечер се разхождах с сестра ми. Мина една кола след което обърна върна се при нас и момчето което караше пойска да се запознаем. Аз отказах той беше доста настоятелен, кара след нас повече от 10 минути. Реших да се запознаем! Момчето слезе от колата седнахме на една пейка, той чакаше свой приятел който беше в селото ни при някакво момиче. Започнахме да си говорим от приказка на приказка времето мина не
усетено, бяхме се увлекли в приказки. Минаха часове, той си тръгна не очаквах да го видя отново. Но след няколко дни той пак дойде. След това той започна да идва всяка вечер. С течение на времето станахме двойка. Бяхме по цял ден заедно. Ходехме на различни места прекарваше цялото си време с мен. Нещата постепенно запознаха да стават сериозни. Докато една вечер той беше леко почерпен. Започна да плаче каза ми ти си много добро момиче! Обичам
те! Но трябва да ти кажа нещо, през ума ми минаха хиляди неща. Не очаквах това което той ми каза, мислех си че иска да се разделим. Трепервйки го питах кажи, кажи а той плачеше и мълчеше. Но в крайна сметка ми каза аз съм жене! Не можех да повярвам, защото! Защо точно на мен, как това беше възможно. Та той прекарваше дните си с мен дори ме заведе в неговото село. От къде можех да знам. Бях много разочарована с нищо не го бях заслужила. Нима това беше истина искаше ми се да се шегува. Но уви не това беше суровата истина. Човека с който бях прекарала месеци на ред и смятах за свой имаше семейство. Разби всичките ми мечти и надежди. Аз му казах че искам да се разделим. Той отвърна не няма аз ще остана с теб. Аз не исках да ставам причина за раздялата с жена му. Оставих го избягаха заминаха за чужбина. Наранена, съсипана с разбито сърце.