Не отлагай днешната работа за утре


Израза "живее ден за ден" го ползваме като лоша критила, нали. "Той не мисли за утре, днес си живее, прави каквото му хрумне, колко лошо", нали.  За някои хора това може да е лошо, но аз разбрах, че не е, и то по гаден начин/начини....
  Бях малка, 3-4ти клас. По празницоте отивахме да посетим прадядо, който живееше с дядо(сина му). Виждах го 2-3пъти в годината. 
Та де, въпросната пак имаше някакъв празник, аз и
моите родители, отидохме на село да ги видим. Прадядо си живееше на първия етаж а дядо ми на горния. Аз търчах ту долу ту горе, но повече прекарвах време горе, там където имаше маса пълна със сладкиши, бонбони, безалкохолно и др. Прадядо ми се молеше "ела, моето момиче, стой при мене да ти се порадвам, следващия път няма да ме видиш жив". Аз му се смеех, 5 минути седях при него и пак бягах горе, нали съм дете. Дойде време да си се прибираме,
прадядо ме прегърна и пак ми повтори същото "следващия път няма да ме видиш жив! ".. След това нямам спомени, как сме се прибрали, какво се е случило.. Мина време, пак наближаваше някакъв празник, аз почнах да питам майка, кога ще ходим да видим прадядо.. Тя все ми повтаряше, че нямаме пари и този празник няма да ходим да го видим.. Но, нали знаето - Голям залък лапни, голяма думе не казвай. Точно на празника, майка получи телефон, прадядо е починал. Викаха ни на погребението, баш на празнила