Първия ми домашен любимец
Първия ми домашен любимец


Бях много малка,  може би някъде на пет. Един хубав слънчев ден играехме с брат ми пред вкъщи , когато един съсед дойде при нас с едно птиче в ръка. Попита ни дали можем да го вземем и да се грижим за него , защото най- вероятно е паднало от гнездото си и е със счупено крилце! Обясни ни, че тпй няюа възможност да го гшеда и ало жешаею ще но го даде . Аз бях много щастлива и приех веднага , макар и да нямах и понятие как се гледа птиче !
Това беше първия ми домашен любимец или поне аз като такъв го възприемах .
Помня тогава майка ми се беше заела с грижите за него , още беше жива .Намери му от някъде стара клетка , направи му и катерушка от клонки вътре и го остави там . Беше многп трудно отначало да се храни и пие , майка ми му топеше човчицата във водата , от една капачка, а за храната му даваше нсправо в гърлото . Но от уплаха в началото изобщо не искаше да се храни или
напои . С времето обаче авикна с нашето присъствие и започна да храни нормално . Чуруликаше вътре и си личеше , че е доволно . Аз също бях много доволна . Винаги бях покрай майка ми и гледах как се грижи за него и се упех от нея ! 
Мина известно време и реших да го изведа малко на терасата , тъй като от както го бяхме взели , не беше излизало навън . Държах го в малките си ръце и реших да си поотпусна хватката и тогава то излетя,  беше се възстановило напълно и просто отлетя високо в небето . Помня тогава много плаках , защото така и не се върна , а аз се бях привързала много , но тогава ми обясниха , че за него така е по- добре ,защото е диво животно и не може да живее затворено вътре. Макар и да ми беше тъжно разбрах и многп се радвах , че бяхме спасили един живот !