НЕЩО ,ПО-ЛИЧНО В ПАМЕТ НА АПОСТОЛА...
НЕЩО ,ПО-ЛИЧНО В ПАМЕТ НА АПОСТОЛА...


Пак е 19ти февруари...Пак и отново ,търсим и мъчим думите ,да изразим почитта си към Васил Левски...Пак и отново не ги намираме, защото как да изразим това, което не се побира в никаква рамка и канон ,това което е надскочило времето и пространството... Васил Иванов Кунчев- Левски ,Апостола, Дякона ,първият войняговски учител...
За българският народ той е Апостола на свободата ,борил се и дал живота си за свободно отечество, но за мен и
хората от родното ми село, той е и още нещо...Наричам го ,,и още нещо'' , за да не прозвучи нелепо,,и нещо повече'' ,някой ще каже -Повече няма как!..Та затова е още нещо...Нещо лично...
Ще ви разкажа малко за Апостола,  ще ви го разкажа така, както съм го чула и чувала от дядо ми ,и старите хора от моето селце,село Войнягово, Карловско. Може би, малцина от вас знаят тази история, но за много тя ще бъде интересна. Питате се ,с
какво е повече за войняговци дякона? С какво ,е повече за мен?..Ще ви разкажа на кратко...
Той бе първият войняговски даскал! Учителят на пра-прадядо ми по бащина линия. На 6ти Май 1864 г. на Гергьовското хоро в с.Войнягово запява с ангелски глас синеок, русоляв мъж ,не бил нашенец, Карловец бил. Всички замъкнали слушайки песента на учителя, на този празник главяват Васил за първият даскал в селото. Още на следващия ден ,той тръгва из Войнягово и от къща на къща ,събира своя клас от 19 ученика ,които били на възраст от 6 до 27 годишни. Сред тях бил и дядото  на дядо ми ,моят пра-прадядо Петър Стоянов. В продължение на близо две години Левски даскалувал в родното ми село,той учил класът си на черно и писмо, като карал по-големите да помагат на по-малките, а с  тези ,на които им било най-трудно се занимавал лично. В топлите ,слънчеви дни извеждал учениците си по зелените поляни край Войнягово, и там организирал различни спортни игри, това е причината именно той,да се смята за основоположник на фискултурното движение в България. С общи усилия даскала и родителите на учениците му,успяват да построят и първото войняговско  училище.То се състои от три стаи общо, от които две класни и една негова, учителска ,където отмарял. В едната класна стая са разположени чиновете, от които ,някои са с пясъчни табли,така се учили пра-прадядо ми и съучиниците му да пишат - с пръст върху пясъка.Там се намира и списъка с имената на учениците на Апостола, на табло върху стената са изписани по номера: 
1.Димитър Добрев 
2.Ганчо Иванов Балъков 
3.Илия Мичов Газинов 
4.Иван Петков Танков 
5.Иван Колев Грозев
6.Ивана Добрева
7.Ивана Иванова Балъкова 
8.Павли Георгов 
9.Петър Стоянов/моят пра-прадядо/
10.Петър Райчинов Пръмов
11.Петър Неделчев Пиронков 
12.Павел Лингов Драганов 
13.Петър Митев Тирзийски 
14.Пенчо Колев Буюклийски
15.Колю Илинов Газинов 
16.Тодор Чонов Карамалов 
17.Янкул Иванов 
18.Ганчо Димитров Пиронков 
19.Тинко Карловчанин/лелин син на Левски/
На стената в една от класните стаи висят още две табла ,едното черно,другото бяло. Даскалът ги наричал таблото на честта , и таблото на порицанието ,там по заслуги той вписвал имената ,на някои от учениците си .Пра- прадядо разказвал на дядо ,ясно си спомнял думите на Левски, които гласели, че впише ли се едно име два пъти  на черното табло то този,който го носи не заслужава да се учи при даскала повече. 
Много отдавна ,Захари Стоянов пише за Левски из ,,Василъ Левски (Дяконътъ). Черти изъ живота му" 

   "НАРОДЕНЪ УЧИТЕЛЪ 

Въс. Войнягово, карловско, Левски отива къмъ есеньта на 1863 г. или пролѣтьта на 1864 г. Бунтовниятъ му духъ не ще да се е задоволявалъ само съ това да учи децата на четмо и писмо. Ако съдимъ по думитѣ на неговия другарь Христо Ивановъ, Левски ще да е работилъ надъ политическото си образование, защото, когато той го посетилъ въ Войнягово, задачата му била да отиде въ Букурещъ и донесе броеве отъ книгата на Раковски „Горски пътникъ". Този цененъ другарь на Левски ни разказва, че апостолътъ освенъ съ учителство се занимавалъ и съ църковни работи, като пѣелъ въ църквата, а училището се помѣщавало въ „черковната одая" ..."
В продължение на много години се пазела и една тайна ,която от много хора се смята просто за една легенда, но за войняговци е истина и така ще продължи да се предава на бъдещите поколения. 
Тайната за любимата на Апостола ...Именно любовта ,най- вероятно е била причината той да остави душата си в моето село,и толкова всеотдайно да допринася за ограмотяването и развитието на войняговци така ,както от любов към отечеството е дал живота си за свободата му.
Тя се казвала Йова, била най-хубавата мома в селото по онова време, Левски веднага я забелязал и винаги се хващал до нея на хорото,а от страни насядалите около тях по-възрастни жени ,веднага започвали да си шушукат, долавяйки прехвърчащите искри, между синеокия даскал и мома Йова .
Казва се ,че преди да напусне Войнягово, Левски се простил с любимата си със следните думи: "Ти си ми Йово на сърце, аз няма да те излъжа ,когато дойде свободата ще се върна във Войнягово, и теб ще направя даскалка. "
След напускането му ,той периодично се връщал тайно  в селото при своята хазяйка ,за да получи вести за любимата си. Йова дълго време го чака.В продължение на три години тя не се омъжва въпреки ,че като най-хубавата мома ,многократно са ходили да я искат .След третата годинана Йова неохотно склонява ,и се венчае за Неделчо Чонов, който по онова време бил свещенник и имал кръчма в селото. При последното посещение на Левски във Войнягово, неговата хазяйка баба Ивана му рекла : "Йова мина под венчило Василе, ако искаш иди в кръчмата да я видиш." Той носил със себе си огърлица за подарък на любимата си.Вечерта късно отишъл и потропал на вратата на кръчмата,излезнал съпругът на Йова. Васил го помолил да и каже, да излезе за малко. Когато тя се показала ,подал и огърлицата и рекъл : " Прощавай Йове, свободата закъсня !" Заминава и повече не се завръща във Войнягово.
Всички хора от селото ми са обикнали Левски, с делата си той спечелил уважението на мало и старо. Когато се разчула новината за неговата гибел до село , църковната камбана забила жалееки и не спряла да звъни цяла седмица, и денем ,и нощем. Жените  във Войнягово сложили черни забрадки, които и до ден днешен ,по - възрастните жени продължават да носят. 
Тук , на 8 км.  от родния му град ,много можете да чуете за Левски,  истории лични за всеки един от нас , предавани от дядо на внуче ,те ще продължават да пазят даскала жив в сърцата на войняговци...Сега , нека просто да сведем глава и замълчим... Кому са нужни думите , Левски е това ,което е...Във Войнягово, ще забие църковната камбана ,ще откъснат чемшир и кокичета за даскала, и ще заповтарят легендите. Ще екне мъжки глас да запее "Какво е цвете цъфнало Нено, Ненеле " -тя бе любимата му песен ,деца ще рецитират "Бате , кой е тоя синеок герой?" ,и  " Той беше войняговски беден учител" ,едно три годишно дете в далечен Уелс сочи портрета му ,и с цялата си чистота и святост казва - това е Левски, аз съм Левски!.. Това е Левски и няма нужда от нов прочит и осъвременяване,  няма...Нека ,като неможем да стигнем до висотата му ,не го сваляме до нас ,до грозната ни действителност и принизените ни ценности...Поклон и минута мълчание...