ПОНЯКОГА ДЕЦАТА СА ЖЕСТОКИ


false false EN-US X-NONE X-NONE

Навън играеха деца – жизнерадостни, весели, шумни. Отначало не се познаваха, но им беше необходимо много малко време, за да намерят общ език. Тичаха и се пръскаха с вода от чешмата. Измисляха какви ли не игри, шегуваха се и се веселяха, пъстра и колоритна група. Закачките им не винаги бяха уместни и добри, но нали всички ние махаме с ръка и казваме „Е, деца!”.
Към тях се приближи още едно дете, красиво момиченце, с умни, големи очи, блеснали под тъмната, лъскава коса. Застана на метър и започна да ги наблюдава с надежда, да се включи в играта. За групата тя беше сякаш прозрачна. Приближи към друго момиче и му каза нещо. Но детето от компанията я изгледа безизразно и отмина. Малката изправи глава, но някак раменцата й се стегнаха. Изтича някъде и се върна след малко с играчка. Подаде я на децата. Едно момченце я грабна, разгледа я и я хвърли на земята. Тя приседна на пясъчника и наведе глава. Но не се отказа, след малко пак отиде при тях и се опита да се включи в игрите им. Те се събраха, допрели глави, зашушукаха си нещо и побягнаха в другия край на площадката. Момиченцето не помръдна. Отдалечи се, стиснало своята играчка и погледът й ги проследи. След това седна пак на края на пясъчника и загледа гълъбите, които пристъпяха гордо от крак на крак и търсеха нещо да си клъвнат. Извади от джобчето си счупена солетка и им хвърли. Въздъхна и погледна клоните над главата си.
Какви ли послания й прати днес животът?