Хейтърче
Хейтърче


И малко за настроение и забава. Както и за поука. Защото най-много в страната ни се оказват хората, които все от нещо не са доволни. От семейството си, от приятелите си, от работодателя си, от заплатата си, от обстановката, от отношението на другите към тях. Все нещо не им достига, все за нещо мърморят. И не са щастливи. И искат и още, и още, но без да дават. И без да направят сами нищо, за да се почувстват по-добре.


А пък Вселенски закон е това, че да получиш, трябва и да дадеш.  И още един от законите на Вселената е този, че каквото даваш, това и получаваш. За жалост най-елементарните неща, най-трудно се проумяват.  Трансформираното популярно стихотворение "Аз съм българче" написах именно от любов към всичките хора. Не от омраза. Много бих искала хората да се замислят и да променят точно тази черта в себе си. Защото въпрос на избор е
това какъв ще бъдеш: добър или лош, агресивен или отзивчив, отнемащ или подпомагащ, обичащ или мразещ. И на коя страна ще застанеш - на страната на светлината или на сянката. Българите казваме: Каквото посееш, това и ще пожънеш. Добре сме го измислили, но защо ли не го и прилагаме?

Аз съм хейтърче и силна
злоба мене е родила,
хейтърство и жлъч обилна
във душата си съм скрило.

Аз съм хейтърче. И мразя
всичко хубаво и мило.
Само лошо в мен си пазя
то е моето светило.

Аз съм хейтърче свободно.
Във такъв си свят живея.
Щастие и тем подобно
да потъпкам аз милея.

Аз съм хейтърче и расна
гнусно, подло и омразно
и мечтая да порасна
в нещо още, още мазно.