Когато бях малка , бяхме много бедни .Нямахме ток години наред, спяхме на студено и се хранихме с помощи. Но те не стигаха ...В деня в който навършвах 9 години бях много щастлива. Станах , измих се , закусих и чаках с нетърпение какво ще се случи на този специален ден ..Но цял ден нищо .Видях , че майка ми плачеше и разбрах, че днес е просто още един ден в които храната не достига.Баща ми излезе, върна се чак вечерта с една огромна торта
.Струваше ми се, че това е сън . Моя Татко въпреки , че беше беден , беше много горделив човек , за това се бе напил и взел пари на заем ,за да имам торта. Този спомен можеше да е красив ако не бях чула татко ми да моли за една филия хляб , мама .А тя беотговорила 
-Няма ! И му отряза едно дебело        парче торта . Легнахме си гладни , отново.
Исках с тази история да ви дам пример за това как едни деца
си лягат гладни а други реват за Айфони .Да ценим това което имаме , защото някои нямат и толкова. И понеже трябва да напиша още за да станат над двеста думи , ще разкажа за себе си .Имам две деца , малки 
И винаги се старая рождения им ден да бъде незабравим .
Но не забравям да им говоря и за хората които нямат хляб днес , и как съм живяла като дете....