Да си различен…
Да си различен…


В днешното забързано ежедневие, всеки е погълнат от своите задачи и проблеми,всеки е навел глава и е обсебен от собствения си свят.Всеки робува на своите стереотипи и дали защото така са възпитани или просто така са свикнали,трудно разширяват своя мироглед.

Но когато вървя по улиците и срещам погледите на хората си мисля,че ние всички сме толкова различни,но и че различните трудно се приемат от обществото.А ние всички сме уникални сами по себе си,какво значение има от кой пол си,коя религия,какъв е цветът на кожата ти,с каква сексуална ориентация си,дали си дебел,слаб,висок,нисък и безброй други причини.

Няма нищо лошо в това да си различен,лошо е когато не приемаш различните!Не е важно каква е външността на човек,а каква е душата му.Нали всеки трябва да бъде щастлив,по начина по който го чувства и никой няма право да го съди за това.Всеки води своята битка,всеки има мечти и стремежи,всеки иска да живее в един по-добър свят,но когато си различен от общо приетите норми,винаги е по-трудно.Лесно е да съдим тези хора,но не е ли по-добре да надникнем в душата им и да се опитаме да ги разберем.Често те са страдали много и това ги е направило прекрасни личности.

Но точно тези хора,различните,уникалните,открояващи се от тълпата,те често са най-силни,най-добри,най-смели. Чудесно е да бъдеш себе си,когато всички наоколо са еднакви.Различните хора движат обществото напред. А и нека не забравяме, че в крайна сметка всички сме уникални. Това,че си различен,не означава,че си лош!