Бъдни вечер
Бъдни вечер


       Според народната вяра денят преди Бъдни вечер (24 декември) е последният от дните на родилни мъки на Богородица. В българската народна култура това е денят, изпълнен с най-много обреди, а не същинската Коледа. Кулминацията на този празничен ден е обредната вечеря.
        Всичко започва с
приготвянето на няколко вида хляб, като основният е голям кръгъл хляб с пластична украса- кръст, кръг и др.
         Допълнително се приготвят и краваи, които се подаряват на коледарите.
     Жените и семейството готвят и основните  храни за трапезата, които са задължително постни и са нечетен брой.
style="text-align: justify;">    През деня докато се приготвя храната, момчета до 12-13 годишна възраст наричани коледари, носещи торбички, обикалят домовете на близки и съседи с пожелание за плодородие и приплод на животните. Те са очаквани като предвестници на желаното благополучие и дарявани с кравайчета, които нанизват на тояжките си, сушени плодове, орехи, дребни пари.
        За празника мъжете имат задължение да приготвят специално дърво за огъня, който ще се запали вечерта и ще гори през цялата нощ. То се нарича най-често бъдник. Дървото е в повечето случаи дъбово, крушово или буково - здраво и родовито. В по-дебелия му край се пробива дупка и в нея се слага тамян, вино, масло, а след това тя се затваря с дървен клин и в този край се увива в бяло ленено или конопено платно.
       Кулминационен момент на празника е трапезата, около която се събират всички домашни. Вярва се, че колкото по богата (голяма) е тя, толкова по-богат и здрав ще бъде домът през годината.Затова стремежът е на нея да се постави от всичко, което се произвежда. Вечерта стопанинът запалва бъдника и вечерята започва, когато всички членове на семейството са се събрали. Трапезата се слага на земята върху разстлана слама.
      Когато всички се наредят около трапезата, най-възрастният мъж или жена прекадява с тамян, а след това обикаля и прекадява всички помещения и стопански постройки. Веднъж седнали , членовете на семейството не трябва да стават, а ако това се наложи може да стане само стопанинът, но върви приведен за да натежават да се привеждат от зърна житата. Стремежът е вечерята да започне по-рано за да узряват по-рано житата. След като прекади, най-възрастният на трапезата разчупва хляба, първото парче се нарича на света Богородица и се поставя пред изображението и на домашния олтар, второто парче се нарича на къщата т.е на духове покровители на дома и след това се раздава по една на всички. Едва след това може да започне вечерята. 
        В много райони жените отделят по една хапка от всичко и занасят на гробищата за да нагостят стопанина- дъхът пазител на къщата или отделената храна се оставя някъде нависоко  в дома за да се нагости св.Наместник.
       Стопанинът обичайно е възприеман като дъх на прародител от мъжки пол, но това не винаги е задължително. Народната вяра оформя образ на покровител т.е божествен господар и закрилник на дома, но не дефинира неговия пол. В някои случаи се вярва, че строителят на дома чрез обредите по време на строежа се обвързва с построеното и след смъртта си става негов пазител. В тази връзка съществува представата , че покровителят на дадена постройка се наследява от новодомците т.е те трябва да бъдат приети от него и да му бъде принесена съответна жертва (курбан).
       На празника се извършват много гадания за времето , здравето , плодородието. Ако бъдникът гори буйно, с искри, това означава , че годината ще бъде плодородна. Част от пепелта на бъдника се отделя и пази до есента, когато, смесена с житото за посев, попада на нивата, за да подсигури добър растеж на житата.  Поставените в хляба белези - сребърна пара, сламка, тиквена семка, обещават сполука на този, на когото се паднат, в областта на стопанската дейност, за която са наречени. Намерилият сребърната пара ще бъде здрав и честит, успешни ще бъдат начинанията му през годините. 
          Когато вечерята е свършила, всички очакват идването на коледарите, които влизайки в дома пеят специални песни, посветени на членовете на домакинството, започвайки от стопанина. Песните изразяват пожелания за благополучие, здраве, брак. Накрая водачът на коледарите изрича коледарска благословия, която е речитативна, в бързо темпо.