Любов


Всички сме чували за истинската любов, онази, която не свършва. Не се изморяват е един от друг, не си омръзвате а с времето се обичате все повече и повече. 
"Russo One", sans-serif; font-size: 13px; -webkit-text-size-adjust: 100%;">В днешното време обаче всичко е сбъркано. Често се чудя дали има любов или само интереси. 
Момичетата търсят финансова подкрепа, загърбват себе си и собствените си мечти и ценности за да
живеят в лукс. Или може би нямат ценности и себеуважение. Не зная, често си задавам този въпрос но все още отговорът ми е неясен. 
Запознанствата по интернет водят до разбити сърца. Често си създаваме грешна представа за определен човек и накрая сме разочаровани. Вярваме в при за на бял кон а се оказва всъщност, че коня е по-човечен от принца. 
Но въпреки сивото ежедневие, въпреки многото провали, загуби и болка смея да твърдя, че не се съм се отказала.
Все още вярвам в истинската любов, за много хора съм глупачка, но не бих пренебрегнала собственото си щастие заради незначителна успехи.
Това е нещо много важно, което всички трябва да разберат. 
По-добре скромен живот с любим човек, отколкото лукс с някой, който не можете да понасяте. 
Смятам, че създаването на семейство е много повече от това да се “направи” бебе. 
Замисляме ли се изобщо, какво сме готови да дадем на едно дете? 
Дете, което е отгледано с много обич е способно да постигне много. 
Всяко дете заслужава да бъде обичана. А каква обич можем да дадем, ако сме намразили сами себе си.
Нека мислим в перспектива. 
Щастливи ли сме с това което имаме? 
Или може би по-скромният живот с правилните хора ще ни донесе много повече щастие и любов? 
Аз лично вярвам, че ако човек обича и е обичан е способен да направим всичко. Да постигне големи успехи, да даде много на останалите без да изисква нищо. Защото това е кръговрат, даваш без да изискваш. 
Не е трудно, подарете щастие. Не боли.
Боли много повече да знаем, че сме имали шанса да помогнем и не сме го направили. Да знаем, че сме постъпили егоистично в момент в който някой е имал нужда от нас. Егоизмът не води до нищо добро, изяжда хората отвътре. А това само по себе си води до много провали.
Така смятам е и с любовта. 
Любовта не трябва да иска нищо, само да дава. 
Често се чудя, способно ли сме да обичаме сляпо? Без да се замисляме какво ще получим в замяна? 
Любовта не е търговия и по никакъв повод не бива да се използва срещу хората. И както са казали хората “човек е красив, когато е обичан” . Всеки заслужава са бъде обичан, по един или друг начин. Всички сме чували за кармата, но не всички вярваме в нея. Аз обаче вярвам, вярвам в това, че ако правим добро, ще получим добро. 
По същата логика скачам без да мисля, когато става дума за любов. Рискува сърцето ми да бъде разбито за пореден път, но не се страхувам. Страхувам се повече от липсата на любов и емоции. Затова и моят призив към вас е да поемата риска. Защото никога не се знае какво ще последства. Може един риск да е началото на голяма любов и да ви донесе много щастие.