Дете на 90-те


Помня детството си сякаш беше вчера,с нетърпение чаках събота и неделя, за да играя с моите приятели.Возехме се в количките за дърва,бутани от най-добрия ни приятел,какво по забавно от това.Обичахме катеренето по дървета и боят с пръчки...Нямаше игри на телефони и цял ден стоене пред компютрите,чакахме лятото да дойде и по цял ден играехме на ластик,дама,момчетата на топка а момичетата с кукли.......Криеницата беше
ми най забавна,когато обикаляхме с часове и винаги имаше един който оставеше ненамерен.Часовете ни за прибиране бяха винаги когато светнат уличните лампи,но тогава играехме един с друг.Зимата ни мила също беше ни любима ,вземеш си шейната ,да се пързаляш по земята,кой с найлона,кой със шейна. Милите ни майки викаха след нас ,но ние обичахме снега и времето тогаз..Обичах нощите когато се съберем семейството и песни пеехме до зори ,но къде остана
нащо детсво ,какво се случи с нас .........Какво забелязвам сега ,майки успокояват децата си с телефона,бащите изморени от работа прибират се и си лягат...Хора замислете се бъдещето на децата ни зависи от самите нас! Не мислете че като е зима децата не се изкарват на вън,или като е жега ще слънчаса ..Едно време бяхме щастливи точно за това че играехме навън.Искам да се върне моето детство за да изпитат и децата ми това,което аз съм,да бъдат щастливи от това че играят с децата навън ,а не от факта че имат нов телефон ,който по цял ден е в ръцете им.Всичко е красив спомен,но винаги можем да го върнем и да превърнем децата си в едно по добро поколение,дори и то да не е било това на 90-те..