Велик ден


Великден е смятан за най-големият християнски празник, даващ надежда и озаряващ с любов всяко християнско семейство. Великден е олицетворение на любовта към вярата..., вярата да сме по-добри в идните дни

style="font-size:9.0pt;line-height:115%;font-family:"Times New Roman","serif"">; по-обичани от хората които ни заобикалят;
style="font-size:9.0pt;line-height:115%;font-family:"Times New Roman","serif"; mso-ansi-language:BG"> по-смирени към всичко, което правим... Вярата към един нов и по-добър свят..., към едно ново начало.

На този ден милиони християни, ще си кажат „Христос воскресе! Во истину воскресе! . A дали някои от вас ще се запитат, какво означават тези изрази и какво се крие всъщност зад тяхното значение? Дали означават, че Иисус Христос е възкръснал или, че вярата на християните е по-силна и вярва във възкресението му?

Да кажеш на човек „Христос воскресе!“ е съвсем същото, като да му пожелаеш: „Живей вечно и никога не умирай!“.

Но дали наистина разбираме това в цялата му дълбочина, в цялата му същност? Дали действително чувстваме величието на нашия пасхален поздрав? Дали отговора, които даваме е отговора, които всъщност чувстваме?

Ако след изречен от нас поздрав „Христос воскресе“ и в отговор на словата „Во истину воскресе“ попитаме някого: „Вярваш ли истински, че това е така?“, ще чуем различни отговори. Някои дори ще кажат, че не вярват. И когато запиташ такъв човек защо въобще ги изрича, той ще ти отговори: „Е, такава е традицията”. Друг може би ще каже: „Вярвам повече с ума, отколкото със сърцето“. Такъв тип вяра не променя нищо в живота на човека. Знае той за Възкресението, само че не го чувства.

Така е и с апостолите. Още преди своите страдания, Бог им е казал, че ще възкръсне. Те са чували това многократно, но някак си, не са успели да го осмислят истински. В евангелията се разказва, че Бог неведнъж е предсказвал, че Син Човеческий ще бъде предаден в ръцете на грешници и те ще му се присмиват, ще го убият, а в третия ден той ще възкръсне. Слушайки за това, учениците се натъжавали, дори и да не са разбирали наистина, какво означава това. Но по всичко личи, че е трябвало да се радват.

Защо тогава апостолите се натъжавали от тези предсказания? Поради същата причина, поради която и ние, изповядващите вярата във Възкресението, продължаваме все така да се наскърбяваме, да се изпълваме с тревоги, да се обиждаме по най-незначителни поводи. Значи ли това, че не вярваме? Напротив, вярваме, но някак твърде повърхностно.

Човек успява истински да разтвори сърцето и душата си, да повярва, единствено за това, което сам е изживял, което сам е почувствал.

Всеки път, когато съгрешаваме, ние в една или друга степен влизаме в съприкосновение със смъртта. Защо е така ли? Защото извършеният грях, ражда смърт. Съгрешавайки към близките си, към околните, към нас самите, ние изпадаме в потиснатост, в униние, отвращение към нас самите, към нашата вътрешна пустота. Всичко изброено до тук е път, който води до смъртта. Душевната потиснатост може да доведе до пълна смърт, както се е случило с Юда Искариотски, който не е издържал на вътрешната болка, почувствана след предателството, и сам е сложил край на живота си.

А опита за възкресението ли? Той се изразява в това, че когато преодоляваме някоя земна съблазън, която е била на път да ни повлече към бездната на греха, тогава ние се приобщаваме към опита за възкресението. Човек съгрешава и вкусва смърт, покайва се, не се поддава на греха и вкусва възкресение. Колкото по-дълбоко и искрено е нашето покаяние, толкова повече се доближаваме към опита за възкресение, още преди то да е настъпило.

Пожелавам на всеки един от вас, да не се отчайва и да помни, че никога не е късно да поставиш началото на борбата срещу греха..., никога не е късно да пристъпиш към пречистване, както на духа, така и на тялото. Според степента, в която всеки един от нас ще постигне това, в същата тази степен ще почувства, че Христос наистина възкръсна и че всеки от нас наистина ще възкръсне, за да има вечен живот. Всеки един следващ ден за нас от нашето сътворение, трябва да го усещаме и да го изживеем, като един велик ден!