Загубената любов


Историята започва е разгара на едно горещо лято. Беше в края на юни месец. Аз и моят баща решихме да открием известния July morning на планината. До там стигнахме с мотора му. Беше наистина скучно до някаква степен докато не го забелязах него. Той беше с една синя раничка и да няколко татуировки не беше мой тип,  но като го видях просто нещо трепна в мен. Изкарахме си хубаво с баща ми,  но аз не спирах да мисля за това момче. 
След няколко дни успях да го намеря в Facebook. Пратих му покана и така започна всичко. Тъкмо се чудех дали да му пиша и хоп той ми писа. Писахме си няколко дни и се видяхме. Той беше супер срамежливото момче. До сега не бях срещала такова. Виждахме се почти месец и той реши да направи първата крачка и ме целуна. Тогава аз наистина се влюбих до уши в него. Всичко беше наред докато татко не разбира за нас и ми каза че той не е подходящ за
мен,  че той е лошо момче. Но аз не го вярвах аз го обичах с цялото си сърце. След няколко месеца трябваше да замина за София,  за да уча. Това беше голямо изпитание за нас двамата. Уж се обичахме и държахме един на друг,  докато не разбрах че той ми е изневерил с бившата си приятелка. Аз понеже го обичах колкото и да ми беше трудно му простих. Но както са казали хората ако един път го направи ще го повтори и няма да се спре. Аз не вярвах на тези думи, докато не разбрах че отново ми е изневерил,  но този път с най-добрата ми приятелка. Това беше наистина огромен шок за мен и много трудно го преодолях и отново му простих. Имах чувството че той е човека за мен и въпреки всички трудности трябва да сме заедно. Аз си представях живота си с него. Надявах се един ден да създадем семейство. Винаги съм си казвала че никога няма да простя изневяра,  но явно човек когато обича не мисли особено много. Мина се време беше се окротил. Държеше се много добре с мен. Но започна да има твърде много претенции. Искаше да мина задочно, искаше да живеем заедно,  искаше по ся какъв начин да ме държи близо до себе си. Ревнуваше ме от всичко,  постоянно се карахме. Той не ми даваше да работя дори... Мина се време и осъзнах че баща ми е  бил прав. Загубих приятелите си,  доверието на родителите си и почти всичко,  за да бъде той доволен. Трябваше да се разделим. Това беше единственото решение. Той ако ме обичаше толкова много колкото казваше щеше да направи всичко възможно,  за да бъде с мен. Реших го и се разделихме. Той дори не искаше да ме види повече. Искаше да направи така че в моя роден град да си мислят че съм най големия боклук. Осъзнах че съм загубила 2 години от живота си с човек,  който е гледал собственото си щастлие,  а моето щастие си го оставих настрани. Момичета искам да ви дам един  Съвет. Ако един човек ви прави щастливи,  прави всичко възможно,  за да бъде с вас и не ви забранява любимите ви неща бъдете с него. Но ако е като моя бивш приятел бягайте,  колкото си може по - надалеч. Такива хора в живота ви не ви трябват. Трябва да поставяте себе си и вашето щастие на първо място,  а който ви обича и цени истински ще бъде с вас.