Не мрази грешника, мрази греха
Не мрази грешника, мрази греха




 
Суров живот - предлага на всеки човек, който се старае да оцелее, различна гадна игра.
Ако си споделиш тъгата, изглеждаш слаб, ако заплачеш - безпомощен. Тогава почваш да търсиш начини, как да си прикриеш болката.
Едни избират агресията, други - да се правят на луди, трети прибягват към наркотици. 
Има итакива хора, които са щастливи и не разбират
другите. 
Защо сочим с пръст аутсайдерите, а не се опитваме да им помогнем? 
Какво знаем за агресивните деца - побойниците?
Те си разрешават проблемите със сила. Те са лоши. Не ги искаме в живота си. Стоим далеч от тях и ги мразим. Не бива да мразим тях, а 
тези които са ги превърнали в такива. Детето копира родителите си. То ако вижда, как баща му бие майка му, защото вечерята е била
солена или 
бие него, защото не му е харесало нещо в сина му, то тогава е нормално това дете да се държи по същия начин с връсниците си, които са 
физически по-слаби от него. Харесва им да се почувстват силни, да имат власт, да командват, да ги уважават. Харесва им мисълта, че не 
само тях ги бият, има и други, които биват малтретирани. Те не са единствените на този свят, които биват бити без вина.
 Но ако не е някое едро, силно дете? Тогава идват на помощ наркотиците. Не ги разбираме и наркоманите, нали. Защо се тровят? Защо взимат 
наркотици? Да се занимават с рисуване, музика, да излязат да се поразходят, за какво им е да се тровят с наркотици? Пушат и заспиват. 
 Не, те пушат и забравят. Затварят се в себе си, изолират се от целия свят. Те искат да забравят за болката си. Те искат да не могат да 
мислят, да не могат да се сещат за нея. За всяко нещо си има причина.
 Едни търсят утеха в чаша вино, други в глъдка дим, а ние ги сочим с пръст. Ненавиждаме ги. Не ги разбираме, защото не живеем техния живот.
Не познаваме тяхната болка. 
 Има и трети вид - луди! Вечно щастливи, глупави, безгрижни, спонтанни, безсрамни, непокисти. Възможно ли е човек да е такъв, или просто се преструва 
и защо? Защото търсят вниманието, което не могат да го получат от родителите си. Винаги говорят на висок глас, правят си глупави шеги, нарочно дразнят 
другите, само и само някой да се обърне към тях и да им каже нещо. Искат да се почустват живи, искат да докажат, че съществуват. Ако се съберат с 
ще пушат наркотици с тях, ако се съберат с алкохолици - ще пият, ако се съберат с музиканти - ще пеят, ако се съберат с художници - ще са любители на
 худ. изкуство. Защо? Защото искат всички да ги харесат. Търсят любов. Жадни са за внимание. Биха направили всичко за малко внимание. Често за това  
биват използвани от "приятелите" си. Точно тези, "вечно щастливите" хора са най-нещастните хора на света. Те не искат да ги съжеляваме, те искат да ги 
обичаме. Колко жалко - да се оставиш да те използват, за да получиш малко внимание! 
 Нека да спрем с това! Да не мразим грешника, да мразим греха!  Да помогнем на възможно най-много хора. Да не бягаме от тях. Да не ги изолираме. 
Да се опитваме да ги разберем. Никой не знае какво ще му сервира живота!