Той ..
Той ..


Той все ми казваше да се обличам по-топло, ала не с дрехи, ами със самочувствие и увереност. Светът бил голям, бил лош и студен, хората не ти давали от огъня си, дори когато си на прага на измръзване,

оставяли те да погинеш. Повтаряше ми многократно да не излизам от топлият дом на свидния и да не търся искри в изгаснали жерави.

"- Не оставяй в студените завивки на чуждите мисли, на по изстинало кафе

при неприятни „стопани’, на плитки разговори за тривиални неща със заключени умове. В живота всеки иска лесното, без да има желание да види под ледената покривка на вселената. Единственият аксесоар, от който се нуждаеш, е усмивката ти, нищо друго не те краси така, както щастието в очите ти. Не слагай червило и грим, носиш кипежи от енергия в себе си, тя блести повече от всеки един руж по скулите. Не гори косата си, не я боядисвай, ти имаш завихрени мечти в косите ти и това е най-хубавата прическа. Красотата отвън е огледало на онова, което е вътре в теб. Понякога ще искат да ти отнемат и двете, без да знаят че не могат. Ти го носиш със сила, която не съзнаваш, че притежаваш. Носиш любов…Все така ще го помня, свит в ъгълче на сърцето, да говори меко и тихо, ала думите така да режат ушите ми. Да палят въглени под краката ми и да топлят чак главата ми. Да ме карат да съм малка и да искам неистово да прегърна всички едновременно, и да ги обичам, така като може само едно чисто като сълза дете. Тирадите му никога не бяха безпочвени, често имаха смисъл отвъд моето разбиране. И едва, когато той си замина, успях да вникна в материята. Последният завет още го помня и ми пари под лъжичката. Оставил бе в сънищата картина, как вървя напред, в бяло и ръка, захванала моята. С кървави думи подписа последните си слова и ми ги прати право в сърцето:- -Ако някога станеш река, знай че всичко тинесто по пътя ти ще удавиш. Всеки неуверен плувец във водите ти ще затлачи. Понякога на дъното ти ще има кости и неспазени обещания, понякога ще падат и найлонови торбички с малко обич. Но, скоро, помни ми думата, ще се слееш с океана. Необятна дълбочина, непозната, пълна с тайни и същевременно, толкова позната. Ще се разбиеш с крясък във вълните му и ще се слеете на половина. Той никога няма да поиска да удави другата част, заради която те е чакал толкова време, за да се блъснете взаимно.

Такава ще си, такава те виждам – в бяло. Да крачиш с оня, дето вече е извървял стъпките си до тебе. Даже иска и твоите иска да измине, но знае, че не бива. Има търпението да е наравно с теб и заедно да прохождате в живота!