Можем ли да наречем философията изкуство?
Можем ли да наречем философията изкуство?


Всеки човешки живот е една уникална частица от вселенското битие. Ние се раждаме, живеем и творим. Всичко, което правим през годините, подарени ни от природата, е единствено по рода си, несравнимо, неизмеримо с чуждите дела, неповторимо като всяка капчица вода, преобразена в снежинка. Както знаем няма еднакви хора, нито идентични предмети, така че всичко, до което се докосваме, независимо дали го сътворяваме
или изучаваме, притежава своя индивидуалност.
Изкуство означава да творим, да създаваме. Изкуствата през вековете винаги са се считали за неточни науки за разлика от математиката и физиката. При тях ние не просто наизустяваме измислени от друг гений формули и правила, а влагаме нещо от себе си. Айнщайн също е творец, макар и физик, защото е развил знанията, които са му били предоставени, и е открил много нови неизвестни
дотогава закономерности, въплъщавайки в тях своя разум и съобразителност. Философията обаче е една от онези науки, за които няма изведени формули и закони. Колкото са философите, толкова са и интерпретациите по различните философски въпроси и дилеми. Това се налага от същността на тази древна наука. Тя изучава човешкото съзнание, задава въпроси относно смисъла на живота, мисленето, мястото на човека в безкрайната Вселена. Но нима всяко съзнание не е уникално, нима всеки човек не съзира свой смисъл на съществуването си, нима всички ние не мислим по съвсем различни начини и накрая нима мястото ни във Вселената е едно и също? Уникалността на хората като обитатели на времевите и пространствени измерения поражда спорове по философските въпроси. Един вид всеки човек има своя истина, истина за себе си, за съзнанието си, пътя, който да избере, изживявайки отредения му живот.
Начина, по който се осъществяват философските съждения е различен за всеки философ. Както художниците рисуват едни и същи картини, така и философите разсъждават върху едни и същи въпроси.Но пречупени през призмата на отделния човешки светоглед те добиват различни форми. Това, което виждаме, не е такова, каквото изглежда. Всеки съзира нещата по особен начин в зависимост от своята индивидуалност, характер, умения и емоции. За един художник даден пейзаж може да бъде красива пленяваща гледка, която му навява щастливи мисли, но за друг тя да е тягостна и мрачна. Творбите, излизащи изпод умелите им ръце биха изглеждали  различно, защото всеки от тях интерпретира видяното от своята гледна точка. По аналогичен начин философите разбират всемирните проблеми по уникален начин, обясняват ги спрямо собствените си впечатления от живота.
Но все пак има едно тълкуване на философията, за което всички са единодушни: тя е любов към мъдростта, към знанието. Дори само от това тълкуване можем да си изясним същността на философията като изкуство. Любов. Ако има нещо, което всеки човек да разбира по свой начин, това е любовта. Тази емоция, която не може да се обясни, освен да се изживее. Любовта е изкуство. Изкуството да обичаш, да даваш нещо от себе си в името на нещо извън твоето Аз. Независимо дали става дума за друго човешко същество, спорт или наука. Да отдаваш частица от енергията си, времето си и душата си, влагайки я в едно творение, плод на твоята индивидуалност. Това е изкуството да създаваш.
Ние философстваме всеки ден, на всяка крачка. Какво да облека?; с кого да се видя?; къде да уча?; с какво да се занимавам?. Без значение е мащаба на задаваните въпроси, защото щом съзнанието се интересува от тях, те са значими. Може би не за Вселената или човечеството, не за обществото и съгражданите, а за всеки отделен индивид. Човек е прекалено незначителен и немощен за да въздейства на световете, галактиките и съзвездията. Но това не е и необходимо. Той е създаден за да живее своя макар и нищожен -живот. Той е всичко, с което разполага и начина, по който ще бъде изживян, е решение взето в следствие на размисъл по много философски проблеми. Кое е стойностното в живота? Къде е мястото на хората в света? За какво си струва да се живее? Задавайки си тези големи въпроси, човек разбира малко, но достатъчно, нищожно в мащабите на Вселената , но ценно за битието му. Човек живее само 1 живот, единствен и неповторим… И само той решава как ще го изживее, влагайки частица от себе си във всяко нещо, което върши, творейки изкуството на мъдростта.