Не вярвах!
Не вярвах!


Не вярвах,че точно на мен може да ми се случи нещо,което така да ме промени и от части да ме обърка.Самата аз бях добра и много наивна,вярвах на всяка една дума и приемах всичко за чиста монета.Може би това беше причината,хората да ме използват и манипулират. Имах много хора в живота ми-чисто приятелски,разбира се! Имах връзка,която продължи повече от десет години. Всичко се изчерпа от тази връзка,всеки даде максимума от себе си.Казах си край!
Видях,че няма път напред и реших да прекратя всичко,да знам,че съм сама и продължавам сама напред. След като приключи всичко,знаете,че ежедневието е много сиво и всичко е много забързано.Продължих! Ходих на работа,занимавах се с неща,които да ме разсейват,излизах с приятелки и се разхождах сама.Когато бях сама имах време да помисля над много неща,които са свързани с мен и живота ми.Не се мина  много време и съдбата ме срещна с друг човек,с
които бях сигурна,че ще бъда щастлива и всичко ще се промени в положителна насока за мен и за нас двамата.Но уви!Не беше така!Тогава разбрах,че човек само по външността няма как да бъде определен,дали е добър или лош.А за красота-видимо е било,щом съм се захласнала до уши.Не е хубаво,когато очакванията ти се окажат една лъжа и не се е получило така както си искал. Не всеки път става,да! Но тази моя наивност много ми е пречила до мемента,в които не осъзнах,че не е за мое добро. След такава ситуация изпаднах в някаква зверска депресия,която ме бутна буквално на земята. Такъв шамар получих,че се завъртях на въртелешката на живота без да осъзная изобщо какво ми се случва. И че всяко нещо,което исках с този човек,то не става и не става. Явно е било знак,които аз не видях и не приех за себе си.Много по-късно го разбрах и да,когато седнах и разсъдих го разбрах,но беше много късно.След всичко случило се до тогава,аз вече бях сама и си седях вкъщи,забрах да излизам,да се забавлявам с приятели,да чета книги и да гледам телевизия.Просто седях и мислих какво мога да направя,за да го видя пак и как мога да променя нещата,за да сме заедно.Но не осъзнавах,че то не иска вече това,не се знаеше защо.Той беше много потаен и мълчалив.Едва успявах да го накарам да продума. Знаех,че аз повече няма да имам такива отношение в близките няколко години. И си казвах",дори и да се появи някой,няма да се занимавам".Пак всичко си продължи,аз бях сама...пак едно и също.Не бях направила на никой нищо лошо,че да ми се връща каквото и да е.Прекалено добра съм,за да мисля как да навредя на друг човек,освен на себе си.След като осмислих всичко,разбрах,че за всичко вредя само и единствено на мен.Наистина не вярвах,че мога да бъда толкова нещастна и тъжна,а се казвам Радост и я нося в себе си.