8.5 C
София
събота, април 20, 2024

2-годишната Амая почина след фатален пропуск на авиокомпания и турски лекари, разказа баща й

- Advertisement -spot_imgspot_img
- Advertisement -spot_imgspot_img

2-годишната Амая, която трябваше да замине за трансплантация на сърце в Индия, почина след нелепа грешка на авиокомпанията, наета да транспортира детето дотам, разказа баща й Калоян Абрашев.

Исторята на Амая трогна хиляди българи, които за няколко дни успяха да съберат нужната сума за лечението на детето. Калоян Абрашев написа във Фейсбук какво се е случило в последните часове от живота на Амая и защо полетът е бил отлаган два пъти, а болното дете – връщано два пъти с линейка в Националната кардиологична болница в София:

„Мили хора, ще се опитам да ви разкажа как от компания, която мислехме, че е “спасител” се оказа, че сме наели компания ”убиец”. Става въпрос за Aeromed International Rescue Services. Накратко, това е компания , която се е специализирала в организирането и транспортирането на пациенти. Както е написано на страницата им :“Горди сме , че имаме 100 % успеваемост”. Е да, ама до вчера.

Тяхната организация беше такава, че медицинският им самолет излиташе от летището Лион Брон и кацна на летище София в понеделник. Също в понеделник от Истанбул със автомобил тръгна цялото животоспасяващо медицинско оборудване, което щеше да бъде нужно за полета, оборудване което трябваше понеделник вечерта да бъде доставено на летище София. Във вторник с полет от Истанбул, пристигащ в 09:00 ч., пристигнаха двамата турски лекари, които трябваше да бъдат с нас на полета. Вторник е, към 10:00 и тръгваме от Националната кардиологична болница с линейка. В линейката сме аз, Амая, двама доктори от Националната Кардиологична Болница и двамата медици, които ще бъдат с нас на полета.

Пристигаме всички на летище София и се започва организиране на преместване на Амая от линейката във самолета и получаваме въпрос от чуждестранните медици : ”Къде е оборудването?”. Тези хора въобще не бяха на ясно къде е оборудването, с което същите щяха да работят. Настана паника и всички започнахме да звъним да намерим оборудването. Цялото летище беше организирано да търси животоспасяващото оборудване.

След може би петнадесет минути се установи, че същото е доставено в понеделник вечерта…на Централна жп гара в София. Компанията е наела някакъв младеж по бяла тениска с грейка, без абсолютно никакъв говорим английски да закара оборудването и той е объркал “летище” с “гара”. Нямахме време да реагираме и трябваше да се върнем с малката, с линейката обратно до болницата. Д-р Печилков, ръководещ организацията от българска страна, ни каза, че това местене като парцалена кукла от системи в болницата към линейка е изключително опасно и за пръв път става свидетел пациент да се връща обратно.

След 5-6 часа започваме наново цялата операция вече с оборудването при нас в болницата. Отново тръгваме с линейката за летището. Влизаме на летището, линейката спира до самолета и процедурата се повтаря, и се предполага,че няма какво да се обърка. Е да, ама не. При свързване на апарата за обдишване, който е абсолютно жизненоважен турските медици установяват, че накрайникът, свързващ апарата и самолета, не съвпада.

Турските медици въобще не бяха наясно какъв е необходимият накрайник и откъде да го вземат, за да се свърже към самолета. Въпреки усилията на няколко служби на летището въпросният накрайник така и не успя да се намери. За втори път трябваше да се връщаме в болницата. Към 19:50 пристигнахме в Националната Кардиологична болница и единият турски медик ми казва: “Съжалявам, не знаем откъде да намерим въпросния накрайник, не можем да кажем кога ще летим”. Попитах ги :”Добре де, вие сте медиците, отговорни за апаратурата и за грижите за Амая, докато летим. Нито сте си направили труда да се позаинтересувате къде е оборудването ви, което също като вас пристигна от Истанбул, нито сте се заинтересували дали същото това оборудване ще работи във самолета, Защо?’’ Отговорът беше :“Съжалявам”.

Към 21:30 ни се обадиха от Националната кардиологична болница и ни казаха, че състоянието на Амая рязко се е влошило към 21:00 и малко по-късно е починала.

Едно огромно благодаря на абсолютно всички лекари от Детското отделение на Националната кардиологична болница. Въпреки че медиците ни казваха истината в очите, че шансът тя да живее е минимален и  че във всеки един момент може да се случи най-лошото, същите те не спираха до последен дъх да правят всичко по силите си тя оцелее, да оцелее поне до полета. Сърчицето й се е борило до край.

Мили хора, Амая вече не е сред нас, но нейната кауза ще продължи. Амая обедини целия народ в каузата да правим добро и ние със съпругата ми ще продължим да го правим, сигурен съм, че и всички вие. Всички средства, дарени за Амая, ще ги дарим за други нуждаещи се деца, както и за апаратура. Относно фирмата, отговаряща за медицинския транспорт, смятаме да предприемем мерки в съда. Такова безумно неглижиране на човешки живот според нас не трябва да бъде оставяно безнаказано.

Мили хора, погребението на Амая ще се състои в моето родно село Енина, община Казанлък, в петък, 1 март от 13:00 ч.

Благодаря ви за изключителната подкрепа. Въпреки че не успях да спася дъщеричката ми, ви призовавам никой от вас да не се отказва за нищо на света в името на децата си.

Поклон пред вас!

Почивай в мир, мила Амая. Знай, че мама и тате много те обичат!“

- Advertisement -spot_imgspot_img
Последни новини
- Advertisement -spot_img
Свързани статии
- Advertisement -spot_img