Да се разболее (43,3%) и да изпадне в бедност (36,7%) са най-големите страхове на българина. Те изместват войната (33,5%) на трето място сред заплахите, които смущават съня му.
Няма обаче страхове от глад, респектът “от Господ” е 0,1%
страхът от бежанци е едва 2%, а 2,7% са много тревожните на тема “екология”. Още 7,7% са тези, които се боят от природни бедствия и катаклизми, но това включва и страховете от земетресения, например.
Това показва проучване на социологическата агенция ЕСТАТ, проведено в периода 20 януари – 6 февруари 2024 г. В него са участвали 1008 пълнолетни българи, които са отговаряли на социолозите по метода онлайн и пряко лично интервю. Те са посочвали в свободна форма за страховете си, а изследователите са ранжирали в кратък и разширен списък отговорите им.
“Очевидно тройката на големите страхове е за живота, а по-малките – за неща, които по-скоро са проблем на всекидневието”, коментира директорът на ЕСТАТ Иво Желев. По думите му тройката на българските страхове е сходна с тази на всички хора по света. “Модерните страхове като тероризъм, мигранти, екология, замърсяване на околната среда, промени в климата обаче отстъпват на екзистенциалните.
Добре представени, но без особено високи дялове са фобиите от насекоми, гризачи, влечуги, също и природните стихии – вода, огън, големи височини, летене и други, коментира пред “24 часа” социологът.
Най-масовия си страх – от болести и за здравето на близки, споделят 43,3% от българите. В тази група е всяка втора жена (51,5%), също и всеки втори във възрастовата група 50-59 и над 60 години. Тази група отнесе цялата тежест на последните 30 години преход и очевидно не е в добра психологическа кондиция”, коментира социологът. Хората с по-високи доходи, живеещите в областен и по-малък град са по-тревожни за здравето си и да не заболеят в сравнение със столичани и селските жители, показват данните.
“Като цяло проспериращите с по-високи доходи и образование се страхуват повече за здравния си статус и този на близките си , отколкото по-бедните – те по-скоро се тревожат за мизерните си доходи, с които оцеляват.
