На 5 ноември американците на възраст над 18 години ще отидат до урните за президентските избори в Съединените щати. Те могат да дадат гласа си за представителя на Демократическата партия Камала Харис или за президента на страната в периода 2017 – 2021 година, републиканеца Доналд Тръмп. Според социологическите проучвания разликата между двамата претенденти е минимална. Победителят ще встъпи в длъжност през януари 2025 г. за четиригодишен мандат.
Всъщност повече от 70 милиона американци вече са успели да упражнят правото си на вот. Това показват данните на лабораторията за изборни процеси на Университета на Флорида. Над 37,4 милиона от тях са гласували в избирателна секция, а над 32,6 милиона – по пощата. Броят на регистрираните избиратели в Съединените щати е приблизително 168 милиона.
Независимо дали дадат гласа си предсрочно, или в изборния ден на 5 ноември, американците не гласуват директно за това кой да бъде президент и вицепрезидент. Вместо това те гласуват за „електори“ – членове на Електоралната колегия – които подкрепят техния избор на кандидат за съответните длъжности. В страната има общо 538 електори – по един за всеки член на Конгреса, както и трима допълнителни електори от окръг Колумбия.
Всеки щат има определен брой електори в зависимост от населението си. Калифорния например, с население от близо 40 милиона души, има 55 гласа в колегията, докато Северна Дакота, в която живеят около 762 000 души, има само 3 гласа.
В повечето щати действа системата „победителят взима всичко“, така че ако даден кандидат спечели най-много гласове в даден щат, той получава всички гласове в Избирателната колегия. Така например през 2020 година 11 110 250 от жителите на щата Калифорния дадоха гласа си за Байдън, а 6 006 429 – за Тръмп, което в крайна сметка означаваше, че всички техни електорални гласове отидоха за Байдън.
Само два щата – Мейн и Небраска – които имат съответно четирима и петима електори, разделят електоралните си гласове според това колко гласа от населението получава всеки кандидат. Първите двама електори отиват при общия победител в гласуването на гражданите, а останалите се разпределят пропорционално.
Кандидатът, който пръв събере 270 гласа в Избирателната колегия, печели президентския пост. На последните избори Байдън спечели с 306 гласа срещу 232 за Тръмп. Ако никой от кандидатите не получи абсолютно мнозинство, президентът се избира от Камарата на представителите по специална система, която за последен път е използвана преди повече от 200 години.
Има случаи в които кандидатът, който е по-популярен сред избирателите, не печели изборите. Това се случи през 2016 г., когато Хилъри Клинтън получи почти 3 милиона гласа повече от Доналд Тръмп, но той спечели президентския пост с 304 гласа от Избирателната колегия срещу нейните 227. През 2000 г. Джордж У. Буш спечели с 271 гласа от Избирателната колегия, въпреки че кандидатът на демократите Ал Гор имаше превес в народния вот с повече от половин милион гласа.
