Средният облагаем доход на завършилите през последните 5 години висше образование в България достига 1625 евро. Това показват данните от представеното днес ново издание на Рейтинговата система на висшите училища в България за 2026 г. Възнагражденията на младите висшисти са се увеличили близо три пъти в рамките на едно десетилетие от 543 евро през 2016 г. до 1417 евро през 2025 г. Само за последната година ръстът е с над 200 евро или с 15%.
„Все по-голяма част от младите хора, които завършват висше образование, получават бърза реализация на пазара на труда по специалността си“, каза министърът на образованието и науката проф. Георги Вълчев. Като положителна тенденция той посочи, че значително по-добра реализация получават студентите, които надграждат обучението си с по-висока степен на висше образование.
Данните отчитат рекордно висока заетост сред завършилите висше образование в България. „През 2026 г. само 13% от дипломиралите се през последните 5 години не се осигуряват в страната, а през 2014 г. техният дял е бил 25%“, съобщи изпълнителният директор на Институт „Отворено общество“ Георги Стойчев.
Безработицата сред завършилите висше образование през последните 5 години е малко над 2%, като сред магистрите този дял е едва около 1%. Най-ниска безработица – под 1%, се отчита сред завършилите професионалните направления „Медицина“, „Фармация“, „Военно дело“, „Математика“ и „Дентална медицина“. Най-висока е сред завършилите „Туризъм“ (3,58%), „Социални дейности“ (3,34%), „Психология“ (3,2%), „Педагогика“ (3,11%) и „Педагогика на обучението по“ (2,84%).
Най-висок среден облагаем доход получават завършилите „Военно дело“ (3747 евро) и „Информатика и компютърни науки“ (2553 евро), следвани от тези, които са завършили „Национална сигурност“, „Металургия“, „Комуникационна и компютърна техника“, „Енергетика“, „Математика“ и „Обществено здраве“ (над 2000 евро).
На ниво конкретно висше училище най-висок среден облагаем доход получават завършилите магистърски програми в направление „Администрация и управление“ на Американския университет (5591 евро), „Военно дело“ във Военната академия „Георги Стойков Раковски“ (4913 евро), и „Информатика и компютърни науки“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (4368 евро) и в Нов български университет (4194 евро). Сред завършилите бакалавърски програми най-висок облагаем доход имат завършилите „Национална сигурност“ в Академията на МВР (3766 евро), „Информатика и компютърни науки“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (3563 евро) и „Военно дело“ във Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“ (3373 евро) и в Националния военен университет „Васил Левски“ (3343 евро).
В общите стандартизирани класации по професионални направления на Рейтинговата система за 2026 година СУ „Св. Климент Охридски“ се класира на първо място в 22 професионални направления от общо 29, с които участва в класациите. Техническият университет – София е на първо място в 6 професионални направления от общо 11, с които участва. Медицинският университет – София е първи във всичките 5 направления, по които предлага обучение. имикотехнологичният и металургичен университет и Аграрният университет в Пловдив имат по 3 първи места. Тракийският университет в Стара Загора и Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство – Пловдив имат по две първи места.
В рамките на последното десетилетие делът на чуждестранните студенти в България е нараснал близо 2 пъти – от 4,7% през 2016 година до близо 9% от действащите студенти през 2026 г. За поредна година той е най-голям в професионално направление „Медицина“, където 58% от действащите студенти са от чужбина. По този показател България е абсолютен лидер в Европа, коментира Георги Стойчев. По думите му обаче трябва и да се разнообразят направленията, по които се привличат чуждестранни студенти. След „Медицина“ техният дял е най-висок в професионалното направление „Дентална медицина“, в което чужденци са близо половината (49%) от действащите студенти. На трето място е „Ветеринарна медицина“, където този дял е 31%. В още 4 професионални направления чуждестранните студенти надхвърлят 10% от броя на действащите студенти: „Фармация“ (15%), „Туризъм“ (13%), „Транспорт, корабоплаване и авиация“ (13%) и „Музикално и танцово изкуство“ (10%). В страната има 114 съвместни програми, предлагани от български висши училища в партньорство с чуждестранни образователни институции.
Рейтинговата система сравнява представянето на 51 акредитирани висши училища, предлагащи обучение в България в рамките на 52 професионални направления. Съпоставят се десетки показатели, измерващи различни аспекти на учебния процес, научната дейност, учебната среда, социалните условия, достъпността на образованието, престижа и регионалната значимост на висшите училища, както и реализацията на завършилите на пазара на труда.
