14.8 C
София
вторник, февруари 27, 2024

Петър Бонев: В България ще има подземно хранилище за ядрени отпадъци

- Advertisement -spot_imgspot_img
- Advertisement -spot_imgspot_img

Подземно хранилище за ядрени отпадъци със сигурност ще бъде изградено. Въпрос на време е, но при избора на локация трябва задължително да се получи одобрението на местната общност чрез местен референдум, както и да се предложат адекватни икономически стимули за общността, за да се съгласят това да се случи „в техния двор“. Това каза Петър Бонев, Съвет за икономически анализи, в интервю за „Блумбърг“.

Гостът коментира публикувания от Съвета за икономически анализи четвърти доклад, който се фокусира върху радиоактивните отпадъци и приемането им в обществото. „В момента в Европа има различни модели за съхранението на радиоактивни отпадъци, различни програми, които вече са стартирани. Двата модела, които са най-напреднали, са на Швеция и на Финландия. Там е взето под внимание съгласието на обществото за това къде трябва да се строи едно хранилище за ядрени отпадъци. Всички програми в ЕС, както и по света, предвиждат в един момента да се построи хранилище за ядрените отпадъци на 400 до 600 метра под земята, в земната кора, където те да се съхраняват“. 

„Вариантът, който ние предлагаме, е при избора на локация, да се вземе под внимание съгласието на обществото под формата на местен референдум, като това бъде съчетано с икономически стимули. Техническите принципи за избор на локация касаят сеизмичната активност на района, както и ред други фактори, като пропускливост на скалите и др. Не е желателно и да се строи в зони с активен туризъм, както и където има усилени аграрни дейности. Няма абсолютно идеално хранилище, но то трябва да се построи някъде“, каза Бонев.

„В Козлодуй проблемът с приемането на индустрията от обществото не съществува, защото хората са свикнали с наличието на ядрената централа, но такова постоянно хранилище не може да се построи там. Сега се вкарват много средства в местна инфраструктура – в около 2 млн. годишно от фонд, изграден с такива цели. Те идват от приходите от електроенергия и това е пример как може да се подходи при избора на локация. Трябва да се осигурят стимули – инвестиции в инфраструктура, данъчни облекчения и др., за това да се съгласи местната общност да приеме изграждането на подземно съоръжение за ядрени отпадъци“, коментира още той.

На въпроса какво коства временните решения да се превърнат в постоянни, гостът сподели, че „временните решения са скъпи – изискват постоянен надзор“. „Има т. нар. мокри хранилища – басейни с вода, която пречи на радиацията. Но те трябва да бъдат под 24-часов надзор, който се извършва със сложна апаратура и човешка намеса. А постоянните хранилища не изискват постоянен надзор. Подземно хранилище на половин километър под земята е оптимално най-безопасния за населението вариант и това е най-важното за научната общност и институциите в Европа и в света“. 

„Германците и австрийците са настроени по-скептично към ядрената енергия, докато българинът е по-склонен да поеме рисковете с цел икономически просперитет, сочат данните от проучването. Но недоверието към институциите, които ще изграждат съоръженията е важен и решаващ проблем при изграждането на нови реактори и на хранилища за радиоактивни отпадъци. В момента, в който започне да се строи едно хранилище, се създава местна опозиция и е много вероятно тази съпротива да е толкова силна, че инициативата да бъде провалена. Например протестите в Свищов и околностите замразяват проекта „Белене“ по времето на правителството на Луканов“. 

„Трябва да са ясни плюсовете и минусите на това да се изгради и да не се изгради хранилище. Трябва да има възможност за местен референдум, за вето, да се подготвят икономически стимули. Само когато населението бъде въвлечено в проекта и доверието бъде спечелено, тогава тези проекти ще имат успех“, категоричен бе гостът. 

- Advertisement -spot_imgspot_img
Последни новини
- Advertisement -spot_img
Свързани статии
- Advertisement -spot_img