Само на днешния 3 март посетителите на Националния военноисторически музей ще имат възможността да видят оригиналното знаме първообраз на българския трибагреник, един от най-ценните символи на държавността. Светинята, която рядко напуска фондохранилището, ще бъде експонирана специално и само на Националния празник, когато Музеят ще работи с обичайното си работно време – от 10 ч. до 17 ч. – и с входни такси.
За първообраз на съвременното държавно знаме се счита трибагреникът, проектиран от Иван Параскевов, изработен от неговата дъщеря Стилияна и предназначен за българските доброволчески дружини в Руско-турската война. На 8 май 1877 г. те предават знамето на главнокомандващия руската Дунавска армия с молба да го връчи на някоя от опълченските дружини. Това обаче не се случва поради нежелание на руското командване Българското опълчение да има собствени знамена с българска символика.
Знамето никога не се развява в бой, но съдбата му отрежда непредвидена вечност на първообраз на националния трикольор. То е едно от първите знамена, при които цветовете бяло, зелено и червено са подредени в същата последователност, както в приетия по-късно български национален флаг. Именно тази последователност намира своето законово утвърждаване през 1879 г., когато Учредителното събрание приема чл. 23 на Търновската конституция, в който е записано: „Българското народно знаме е трицветно и се състои от бял, зелен и червен цвят, поставени хоризонтално.“
Смята се, че именно знамето на Стилияна е послужило като вдъхновение при формулирането на този текст. Цветовете и тяхната последователност остават непроменени в българската държавна символика до наши дни.
