„На този етап здравословните навици на българина са по-скоро липсващи. Само 6% от българите водят здравословен начин на живот, а други 14% споделят, че изобщо не водят такъв начин на живот. Останалите се колебаят между пожелателното и реалните навици, които имат“, заяви Екатерина Иларионова от Heath Metric – компания, разработила индекс на здравословните навици на българина.
Воденето на здравословен начин на живот е по-характерно за младите (18-29 г.), за висшистите, за хората с по-високи доходи и за жителите на столицата, показват още данните от проучването, изготвено от социологическата агенция „Тренд“.
Една от основните бариери пред воденето на здравословен начин на живот се оказват финансовите ограничения. Почти половината от българите (48%) смятат, че здравословният начин на живот е твърде скъп, а 41% споделят, че имат затруднен достъп до качествена храна.
Проучването разкрива също и ниската физическа активност сред населението. Над половината от анкетираните или 55% никога не спортуват, а едва 15% са активно спортуващи. Основните причини за липсата на физическа активност включват възрастта, ограниченото време и мотивация. Докато сред най-младите мотивацията за спорт е обусловена от стремежа към добро здраве и добър външен вид, с напредване на възрастта здравословните причини стават водещи.
23% от респондентите са били на хранителен режим през последната година, 14% са използвали добавки или лекарства за отслабване или поддържане на форма. В голяма част от случаите това се случва без медицински контрол – повечето потребители вземат решенията си на база съвет от приятели и търсене в интернет.
Хранителните навици също показват несъответствие със здравните препоръки. Само 36% от анкетираните консумират плодове и зеленчуци всеки ден. В същото време над 30% признават, че ядат бърза или преработена храна поне веднъж седмично.
