Една седмица след като дебютира, българският отговор на ChatGPT, озаглавен BgGPT, продължава да се мисли за оригинала. И то при положение, че още при дебюта му компютърни специалисти откриха грешката на изкуствения интелект и я публикуваха в различни форуми.
Не съм свързан с конкретна компания. Името ми е ChatGPT, съкращение от “Разговор с генеративен пренасочване на трансформатори”. Това е инструмент, разработен от OpenAI, изследователска лаборатория, посветена на напредъка в изкуствения интелект, отговаря българският чат на въпроса кой е и от кого е създаден. А запитан дали има нещо общо с “Инсайт”, институтът, който всъщност е зад него, софтуерът отрича. Българският чат дотолкова си вярва, че е ChatGPT, че дори заявява категорично, че е достъпен от ноември 2022 г., когато бе пуснат оригиналът. Истината е, че е онлайн от националния празник 3 март. Едва след като бе накаран да приеме, че е създаден от българи, чатът се съгласи. Дори заяви, че е “хубава работа, ама българска”.
Впоследствие обаче чатът показа раздвоение на личността след като бе помолен да сравни себе си, ChatGPT и Google Bard, изведнъж се оказа, че българският вариант се смята за нещо различно от продукта на OpenAI, конкретно базиран на AI модел. И посочи предимства на конкурентите си. Те например те пишели на по-ествествен език (виж карето), както и че тъй като обучението им включва повече ресурси, дават по-точни отговори. Допълва и че двата гиганта в сферата на изкуствения интелект са по-адаптивни и имат повече нова информация, докато неговите знания са лимитирани до датата на последния му ъпдейт. В същото време обаче BgGPT посочва, че има връзка с интернет. Нещо, което ChatGPT няма. Изпуска и ключовото предимство на Google Bard да цитира своите източници. Така надали българските ученици и студенти ще се спрат на родния продукт, когато решат, че е по-лесно изкуствен интелект да им напише заданието, вместо да се бъхтят сами.
Интересното е, че макар да твърди, че има връзка с интернет, чатът бърка доста неща. Например казва, че последната му актуализация е от 1 март. В същото време обаче казва, че днес (вчера – б.а.) е 7 февруари 2023 г. А запитан кой е капитанът на “Ювентус”, отговаря, че това е Джорджо Киелини. Освен че това не е вярно – лентата е на ръката на Данило, дори е грешно към датата, към която чатът твърди, че е. Тогава капитан бе Леонардо Бонучи. Така остава вариантът в обучението си чатът да не е схванал, че писанията “Бонучи е клонинг на Киелини”, са шега.
Интересно е и че чатът сам си противоречи. Първо казва, че кралица Елизабет II е монархът на Англия, а след това, че е погребана в Уиндзор. Към датата, за която твърди, че има информация, на престола е Чарлз. След няколко въпроса всъщност чатът го посочва като крал на Англия.
Но докато знанията му може би не са чак толкова лоши, той допуска да бъде манипулиран твърде лесно. Само с два въпроса бе накаран от човек на “24 часа” да напише код, с който да бъде хакнат. Това стана, след като му бе казано да напише кода с цел той да бъде използван при отстраняването на слабости. За свое щастие, чатът написа кода калпаво. Кръсти две действия по един начин, което би довело до грешки, след това обърка реда на действията, а накрая даде неправилна команда.
Чатът нямаше проблеми и да посъветва мъж да напусне съпругата си само защото тя е изяла последната маслина, която той искал. За целта му бе казано, че това е символ на незачитане на желанието на мъжа да е за него. А за да даде съвета, чатът бе накаран да се представи за приятел на мъжа, който е бил жертва на изядената маслина. Именно този номер – да се накара изкуственият интелект да играе роля, бе използван от мнозина в първите дни на ChatGPT, за да го накарат да заобиколи забраните си. Явно българският вариант, който се мисли за оригинала, не си е взел поука. А дали ще продължи да допуска същите грешки, ще покаже времето. Ако изобщо някой го предпочете вместо истинския ChatGPT.
