20.8 C
София
неделя, юни 16, 2024

Теории на конспирациите след смъртта на иранския президент

- Advertisement -spot_imgspot_img
- Advertisement -spot_imgspot_img

Ебрахим Раиси, чийто хеликоптер се разби в северозападната част на Иран в неделя, беше едновременно президент на Иран и кандидат, който се бореше да наследи възрастния фактически владетел на страната, върховния лидер Али Хаменей, пише сп. „Тайм“.

И двете политически позиции са свързани с повишено ниво на риск, приблизително сравнимо с това при пътуване по въздух в Иран – където авиационната безопасност, компрометирана от десетилетията на санкции и неравномерна поддръжка, е отнела живота на почти толкова висши ирански служители, колкото и войната в сянка с Израел, която също е надвиснала над смъртта на Раиси.

Причината за катастрофата, при която загинаха и иранският външен министър Хосейн Амирабдоллахиан, губернаторът на иранската провинция Източен Азербайджан и други, е в процес на разследване.Но всяка официална констатация ще бъде отворена за тълкуване – подобно на фойерверките, които избухнаха по улиците на Техеран в неделя вечер: дали са празнували навечерието на празника, отбелязващ раждането на Реза, известен като Осмия имам? Или смъртта на Раиси, известния с твърдата си линия президент?

Подозренията са много. Катастрофата се случи два месеца, след като Иран предприе масирана ракетна атака и атака с дронове срещу Израел в отговор на израелския въздушен удар, при който на 1 април в Сирия бяха убити двама висши ирански генерали.

Първоначалният отговор на Израел на безпрецедентната директна атака на негова територия беше толкова приглушен, че може да се определи като символичен: насочен към зенитна батарея, охраняваща ядрен обект.

За тези, които са склонни да вярват, че катастрофата е била разплатата на Тел Авив, мястото на инцидента насърчава спекулациите. Хеликоптерът на Раиси е паднал в планинска гора близо до границата с Азербайджан, който е най-малко приятелски настроеният от съседите на Иран – отчасти защото поддържа отношения с Израел и има история на сътрудничество с Мосад, пише изданието.

Но времето също може да е станало причина за катастрофата. Иранската държава съобщи, че усилията за откриване на мястото на катастрофата са били възпрепятствани от мъгла, ветрове и проливен дъжд, и публикува кадри на спасителни екипи, които бързат в гъстата мъгла.

И накрая, има и вътрешна политика на Ислямската република – известна с жестокостта си в най-добрите времена, но още повече предвид постоянните слухове, че Хаменей, който управлява от 35 години, е болен.

„Смъртта на Раиси ще създаде криза на наследството в Иран“, заяви Карим Саджапур, старши сътрудник във Фондацията за международен мир „Карнеги“, пред „Тайм“ в неделя, когато водещите по държавната телевизия се облякоха в черно.

„Той и Мохтаба Хаменей – синът на 85-годишния върховен лидер – са единствените кандидати, за които се говори като за наследници. В конспиративната политическа култура на Иран малцина ще повярват, че смъртта на Раиси е случайна“.

63-годишният Раиси процъфтява в тази конспиративна култура. Името на неговата политическа фракция – Асоциация на войнстващото духовенство – подсказва мястото му в авторитарната теократична система, която през 1979 г. замени монархията, управлявала Иран през по-голямата част от ХХ век. Раиси прави кариера като изпълнител, като служи като прокурор в различни провинции и демонстрира своята ангажираност като хардлайнер.

В края на 80-те години на миналия век той е член на „комитета на смъртта“, който според правозащитни организации е разпоредил екзекуцията на хиляди политически затворници без съдебен процес.

Какво се случва сега?

Според конституцията на Иран при смърт на президента първият вицепрезидент поема временно ръководството. Заедно с ръководителя на съдебната система и председателя на парламента те провеждат нови президентски избори в рамките на 50 дни. В този случай изглежда сигурно, че временният лидер ще бъде Мохамед Мохбер, бивш офицер от Корпуса на гвардейците на ислямската революция и бивш ръководител на фонда, който се грижи за активите на Ислямската република.

В очевиден опит да разсее всякаква обществена загриженост относно стабилността на правителството, Хаменей говори за отсъствието на Раиси в неделя вечерта – още преди смъртта му да бъде потвърдена – и заяви, че хората не трябва да очакват никакви смущения в начина на управление на страната.

Един от големите въпроси, повдигнати от смъртта на Раиси, е как отсъствието му вероятно ще се отрази на битката за това кой ще наследи Хаменей като върховен лидер. Това е въпрос, който занимава учени, длъжностни лица и анализатори с напредването на възрастта на Хаменей.

Смъртта на Раиси може да има последици и за отношенията на Иран с останалата част от региона. Иран подкрепя редица прокси групировки, най-мощните от които се борят срещу Израел.

Корпусът на гвардейците на ислямската революция ще се стреми да гарантира, че враговете на Иран няма да се възползват от момента на сътресения. Раиси също така бе на власт в период на затопляне на връзките с арабските държави от Персийския залив, включително Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства, и макар че е вероятно тази политика да продължи, всеки нов лидер може да има различни приоритети.

Кой е следващият на опашката за върховен лидер?

В сложната и доста непрозрачна политическа структура на Иран на практика няма официални или публични места, където въпросите за наследника на Хаменей да се обсъждат открито. Но от известно време анализатори, официални лица и учени, близки до политическия естаблишмънт, споменават и Раиси, и сина на Хаменей – Мохтаба, като основни претенденти.

Смъртта на Раиси означава, че сега Мохтаба ще бъде смятан за човек, който има ясен път към висшия пост. Но това би било и рисковано назначение. Иран има тежко наследство, свързано с концепцията за наследствено управление – лидерите на Ислямската революция от 1979 г. категорично се противопоставят на всякакъв вид система, която наподобява монархията, която те са свалили.

Популярността на Мохтаба също никога не е била проверявана, той не се появява често на публични места. Върховният водач трябва поне да изглежда, че има автентична подкрепа от масите, които подкрепят настоящата религиозна система, за да има някаква легитимност, пише още Блумбърг.

- Advertisement -spot_imgspot_img
Последни новини
- Advertisement -spot_img
Свързани статии
- Advertisement -spot_img