За пети пореден път научноизследователският кораб „Св. св. Кирил и Методий“ (НИК 421) вдига котва от Морска гара Варна, за да се отправи към най-отдалечения, изолиран и суров континент на планетата – Антарктида. С това плаване България затвърждава позициите си на уважавана полярна нация, способна не само да поддържа своя изследователска база на остров Ливингстън, но и да осъществява напълно независима и мащабна логистична операция през Световния океан.
Корабът е натоварен със стотици тонове провизии, строителни материали, гориво и високотехнологична апаратура, необходими за оцеляването и работата на полярниците ни в екстремните условия на Ледения континент. Очаква се той да достигне бреговете на остров Ливингстън след малко повече от месец.
По време на миналогодишната мисия екипажът успя да транспортира ключови компоненти за изграждането на новия, модерен лабораторен блок на базата „Св. Климент Охридски“ на остров Ливингстън.
Миналогодишната кампания се отличи и с разширяване на международното сътрудничество, тъй като българският кораб оказа жизненоважна логистична подкрепа на испански и южноамерикански учени, транспортирайки техни екипи и товари между съседните полярни станции.
Българските научни изследвания на Антарктида отбелязват забележителен напредък и носят данни с огромно глобално значение. Учените работят по мащабни проекти в сферата на геологията, биологията, глациологията и климатологията, опитвайки се да разгадаят тайните на миналото и да предвидят бъдещето на планетата.
Едно от водещите направления е свързано с изследването на сеизмичната активност и тектонския строеж на остров Ливингстън, което помага за разбирането на процесите, формирали континента преди милиони години.
Успоредно с това, българските биолози провеждат дългогодишен мониторинг на местната флора и фауна, с особен фокус върху колониите от пингвини и популациите на крил в Южния океан, които са изключително чувствителни индикатори за промените в климата.
Изследването на топящите се ледници и пермафроста предоставя на световната научна общност данни за глобалното затопляне и покачването на морското равнище.
С въвеждането в експлоатация на новите лабораторни мощности, българските изследователи вече разполагат с възможност да извършват сложни анализи на ДНК, микробиологични проби и химичен състав на водите директно на терен, без да се налага замразяване и дълго транспортиране на пробите до Европа.
